До Дядо Коледа
Мили Дядо Коледа!
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да изпълняваш, но аз имам няколко.
Моля те за близките си (сиреч за ближните си), да не оставиш никой от тях сам поне в тази коледна вечер, за да бъде споделена радостта им, че е роден Спасител (не, че сега се ражда той, защото той отдавна е роден), който Бог изпрати заради нас, да повярваме в Неговото име - Исус Христос! И като ги събереш, да отрупаш трапезата им с храна, защото много станаха бедните в България и безработните, а както се чува, ще стават още повече, а обеднее ли човек, той се и разболява, затова им донеси и здраве! Най-вече не забравяй, да им донесеш любов, че без нея се угнетяват, озлобяват и възгордяват!
Моля те, не забравяй дечицата, които нямат родители и живеят в домове за изоставени или в бедност и мизерия някъде, както и за старците, изоставени от децата си или забравени от държавата!
За себе си какво да си пожелая, Дядо Коледа?!
Тази година няма да мога да направя подаръци за близките си, защото съм безработна, но за другата искам да съм здрава и да работя, за да съм полезна както на себе си, така и на другите!
Имам още много желания, които всеки ден отправям към Господ, но тези са най-важните!
Вярвам в доброто, в справедливото, в красивото и зная, че ще изпълниш молбите ми!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
