От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и миналото в ,,нелегалност", заради  дошлата ,,демокрация" партийно ръководство, чести поздрави и похвали. За да изпълнява съвестно и навреме задълженията си  той в ранни зори носеше по-малкото си дете в едната ръка, а в другата водеше подсмърчащо и недоспало по-голямото до близкото училище и после тичаше със закуска в ръка, за да стигне на време на работното място. След края на работния ден се прибираше уморен и често заспиваше, а топлещата се на котлона манджа загаряше изпълвайки с дим скромния му дом. Възникваше малка свада с жена му заради загорената тенджера и опушения таван, но на другия ден нещата тръгваха в монотонния си ритъм.

   Изтъркаляха се дълги години работа. но накрая добрият човек не забогатя, а се разболя. Извикаха го тогава административното, профсъюзно и миналото в нелегалност партийно ръководство в кабинета при затворени врата. Този път не му благодариха, а твърдо му заявиха, че трябва да бъде съкратен.

   С разбито сърце и сълзи в очите, добрият човек събра малкото багаж, който имаше и с наведена глава и тъжен поглед, забит някъде в земята, се прибра в дома. В главата му се бе загнездил един единствен въпрос: ,,Какво да прави, след като никой не взема на работа хора в напреднала възраст!

   Със скромните пари, които намираше от тук от там той се пропи!?

   И свикнаха хората да виждат в ранната утрин, край шарените контейнери за смет, мръсен и одрипавял човек, който внимателно проверяваше с една пръчка всеки контейнер. Това човешко същество, беше добрият човек, работил дълги години на административното, профсъюзно и миналото в нелегалност партийно ръководство в едно от предприятията на нашата мила Родина?!