1 min reading
От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и миналото в ,,нелегалност", заради дошлата ,,демокрация" партийно ръководство, чести поздрави и похвали. За да изпълнява съвестно и навреме задълженията си той в ранни зори носеше по-малкото си дете в едната ръка, а в другата водеше подсмърчащо и недоспало по-голямото до близкото училище и после тичаше със закуска в ръка, за да стигне на време на работното място. След края на работния ден се прибираше уморен и често заспиваше, а топлещата се на котлона манджа загаряше изпълвайки с дим скромния му дом. Възникваше малка свада с жена му заради загорената тенджера и опушения таван, но на другия ден нещата тръгваха в монотонния си ритъм.
Изтъркаляха се дълги години работа. но накрая добрият човек ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up