Дъждът барабанеше по стъклото, докато Боян се промъкваше из тесните улички зад Съдебната палата. Вечерята беше преминала безупречно – видът ми се оказа на точно на място и получих комплименти от другите поканени дами, а за мое щастие говоренето беше запазена марка на господата около масата. За мен остана да кимам на подходящите места, докато Боян говори, да се усмихвам и да бъда красива. Някак ми се беше получило и това.
Останах с впечатлението, че и потенциалните му делови партньори са ни харесали като двойка, така че след като тягостните разговори най-после бяха свършили, просто въздъхнах с облекчение и тръгнах към изхода. Обаче времето май имаше други планове, защото навън валеше проливен дъжд, така че Боян беше отказал да ме пусне сама в това време и затова сега се чудеше къде да паркира в тесните улички около дома ми.
Бях се опитала да го разубедя няколко пъти, но неговото напомняне, че в договора е записано да се държим като двойка пред партньорите му ме отказа доста бързо. Най-м ...