12 мин reading
- Викали сте ме, госпожо Тонева - казах и се постарах да прикрия изненадата си от видяното.
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че прищевките й не бяха изненадата, а фактът, че не беше сама в кабинета си.
Мъжът, който седеше пред бюрото й ми хвърли един поглед през рамо и насочи вниманието си обратно към шефката ми.
- Сядай Звезди, тъкмо за теб говорехме! - махна ми тя разсеяно към другия свободен стол.
Подръпнах сакото си и се настаних. Огледах мъжа - определено не приличаше на клиент. Мъжете, които идваха при нас бяха поулегнали, пооплешивели, с дебели портфейли и препълнен график и шарещи очи. Този беше тяхна пълна противоположност на първи прочит. Доста под средната възраст, не изглеждаше запуснат, нито оплешивяващ. Този костюм ми стоеше добре, но в пълен контраст с други клиенти, тук не бях удостоена с повече от пър ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up