Глава 31
Докторът потвърди моето предположение и се оказа, че на Дими трябва да му се направи лапароскопска херниопластика – безкръвна операция, в която трябваше да поправят случилото се и щеше да му отнеме около седмица да се възстановява. Доктор Иванов се съгласи операцията да се проведе в една частна клиника във Варна, където той имаше връзки, и я насрочихме за утре. Той ми благодари за бързата ми реакция и заръча на Дими да се пази, да не консумира нищо след полунощ тази вечер и да не вдига тежко. Разбира се, че не трябваше да го прави, мислех си ядно.
Дими ме гледаше намръщен.
– Боли ли те? – попитах го тревожно, забелязала сърдитото му изражение.
– Не, ядосан съм.
– На мен ли?
– Дори не мога да те нося два метра – оплака се той и аз усетих, че клатя глава.
– Дими, ти си болен. Знаеш, нали?
– Знам, да.
– Тогава?
– Както и да е, Анелия. Ти как си? Искаш ли да ти донеса нещо за хапване? Беше гладна…
– Аз сама ще си взема, а ти ще си почиваш. Виж, Димитре, това, че съм бременна, не м ...