Дом на злото 6

Дом на злото 6

11. Първи тест за величие. 

Краката му яростно трошаха костите на все още живата плячка. От челюстите му се стичаха кървави потоци, а той поглъщаше вече първата огромна хапка прясна плът. Почти месец беше минал от последното му истинско хранене. Четирите тона прясно месо в нозете му, бяха отдавна чакано угощение, макар и придобито след люта битка. Но наградата си заслужаваше!

Триумфалният му рев вся страх в множество сърца в джунглата, но не и в това, на съществото, което изникна сякаш от нищото...

Кожата му бе смес от зелено, сиво и кафяво, идеален камуфлаж на страховит хищник. Въпреки, че на ръст му стигаше едва до рамото, в наглия поглед нямаше и следа от страх. Дългите му предни крайници завършващи с трипръсти лапи, бяха снабдени с над 20 сантиметрови кинжали, които обаче бледнееха пред ятаганите на палците на краката му ...

Изправен, като него, на 2 крака, звярът нададе съскащ рев на предизвикателство, и някак, по птичи, наклони главата си на ляво. 

За разлика от могъщото и масивно негово телосложение, тялото на чудовището отпред бе сглобено сякаш само от кости, сухожилия и мускули - някак ъгловато, но в същото време подсказващо за смъртоносна бързина и взривна мощ...

Това, че на тегло едва ли имаше на половина от неговото, в случая сякаш не бе недостатък, или поне, не толкова фатален, защото зад жълтите очи прозираше повече от първобитна злост. Там играеха и пламъците на гибелна хитрост и недвусмислена вяра в собственото надмощие...

Този път не отстъпи!

Прекалено дълго беше го правил, но не и днес. В могъщите гърди се роди рев показващ, че приема битката - почувствал бе моща на своите корени, свирепостта на рода си, призванието той да отнема чуждото, и да не отстъпва на никому своето.

Противникът му издаде тих звук, подобен на хълцане. Предизвикателството бе прието!

Шумът от тежки крачки му бе напълно достатъчен за да реагира. Тежката опашка посрещна във въздуха посред скока, втория нападател, стоял досега добре прикрит сред близките дървета. Ударът направо смаза гръдния кош на летящото тяло, с размер, поне една глава по-малък от водача...

Тогава дойде истинската атака - трите звяра, от другата му страна, изкочиха като един и в пълен синхом само след няколко крачки, вече бяха във въздуха, разсичащи го със своите ятагани.

Сблъсъкът бе достоен за титани, и все пак, те успяха да го повалят, като още преди да е разтресъл земята с тялото си, вече разкъсваха плътта му.

Точно този момент бе изчаквал водачът на глутницата. Разтворил смъртоносната си паст той се хвърли в битката, готов да нанесе смъртоносната рана.

Но този път бе подценил своя противник, същият този, който неведнъж досега бе прогонвал от улова му...

Вместо да сключи челюсти на беззащитното гърло на падналия гигант, самата му глава се оказа в капана на неговите зъби. Сякаш не усещащ раните, нанасяни от другите зверове, падналият титан показа, че не случайно не отстъпи. 

С рязък тласък на огромното си тяло не само разхвърли противниците си, но успя и така да се извърти, че да реагира и на финалната атака. 

Останалото бе повече от лесно - една от най-ужасяващите захапки, създадени от природата, показа защо това е така. Дългите около 15 сантиметра зъби не просто пробиха черепа на нападателя, те просто го смазаха.

Останалите три звяра, видяли истинската му мощ, разколебано отстъпиха. Усетили, че с загубата на своя водач, бяха изгубили и шанса за победа, те, отново като 1 организъм, едновременно обърнаха гърбовете си и само с 3 скока се стопиха отново в джунглата.

Победителят изрева отново и в гласа му имаше предизвикателство към всички, и всеки, осмелили се да застанат на пътя му. В този миг на триумф съгледа бегло движение с крайчеца на едното си око. Извъртя се готов за нова битка, но това бе само първият му враг, опитващ се със сетни сили да се оттегли незабелязано...

Мълчанието, с което тръгна към него, казваше всичко. Напразен остана последният опит на неговия опонент да се защити - той просто стъпи презрително на змийския му врат, и за втори път днес, смаза главата на свой противник.

И чак тогава усети умората и болката в огромното си тяло. Тежките му стъпки с тромава крачка го докараха до неговата плячка, причината за тази кървава и смъртоносна битка.

Покритата със съсиреци огромна глава се надвеси над храната. Хранеше се мълчаливо и сякаш, изгубил апетит - бе показал цялата си ярост категорично! Бе победил ужасяващи врагове!

Но сега, цял в рани, усещаше, че отново трябва да е предпазлив - джунглата не прощаваше и най-малката слабост!

Имаше време още до деня, в който щеше да забрави, какво е страх - днес бе направил само една от важните крачки, към него... пътят го чакаше...

12. По-силен, по-свиреп и по-жесток.

Седмици изминаха докато се излекува от тежките наранявания, но сега бе още по-силен, по-свиреп и по-жесток от преди. Усетили пробуждането на титана в него, по-дребните хищници не рискуваха дори и да го доближат, а тези, в неговата категория и нагоре, не бяха толкова много на брой в района му.

А и той знаеше, как да избира противниците си...

Когато трябваше, макар и без желание, отстъпваше - не бе дорасъл още за някои сблъсъци... но и този ден предстоеше в живота му!... Дотогава... щеше да продължава да се бори, да расте и да побеждава...

Но вече усещаше, че величието не е толкова далече... и жадуваше да го достигне!...

22.04.2025.