Дупката на феята
– Искаш ли да ти покажа една дупка? – попита ме вълшебната фея.
– Не! Остави ме да спя! – отвърнах.
– Ти спиш. Аз съм в съня ти.
– Няма значение! Къде ще ме влачиш сега, да ми показваш дупки?
– Тази е вълшебна! Заради нея се водят войни, мъжете се трепят, жените я обожават, тя води към един невероятен свят, пълен с мечти.
– Като я гледам, най-обикновена дупка, обрасла с малко храсти.
– Влез вътре и ще видиш!
– Доста е тясна!
– Тя ще се нагоди спрямо тялото ти.
– Влязох. Доста е тъмно.
– Потъркай стените ù.
– Потърках ги.
– Какво става?
– Всичко пулсира.
– Продължавай да търкаш!
– Добре.
– Какво става?
– Летя! Невероятно красиво е!
Приказен свят!
– Продължавай! Какво става?
– Някаква птица лети с мен.
Прегръща ме с крила.
– Това е Любовта! Прегърни я и ти!
– Прегърнах я! Паднахме. Стана мокро и тъмно. Къде е вълшебният свят?
– Той се появява само за малко, после изчезва. Излизай!
– Защо ме домъкна тук?! Хубаво е, но е за кратко. Целият съм мокър!
– Хубавите неща са кратки.
Събудих се. Целият мокър. Фейо, фейо... Що не ме остави да се наспя?!
Вълшебна дупка! Изтрябвала ми е! Мило! Донеси сухи дрехи! Ще ти разкажа един сън!
© Георги Стоянов All rights reserved.
