Душа на Воин - книга трета (Глава Тридесет и Втора) 32

Грен , Лиза и главен командир Корнел влязоха заедно през високия вход на масивното, свещено дърво. Избраният боец веднага видя , че то бе кухо отвътре. Местните племена се бяха възползвали от това за да изградят в него сложна конструкция- почти като малък, независим град. Воинът погледна нагоре удивен и видя множество  постройки свързани с въжени мостове, всички направени от сплетени растения и дървен материал. По вътрешността на гигантския дънер имаше издълбани и много серии от стълбища, виещи се нагоре до самия негов връх като спирали. Грен бе забелязал , че и по дебелите- десетки метри клони отвън, също имаше постройки , към които водеха широки отвори от вътрешността. Светлината в растението-гигант идваше от може би стотици , дори хиляди факли и фенери  . Мъжът за пръв път виждаше подобна величествена конструкция и във възхитата си за момент забрави всичко друго и просто съзерцаваше цялата обстановка силно впечатлен.

Пред тримата приятели, ниско в сърцевината на огромния кух дънер, имаше подиум направен от сплетените корени на гигантското растение. На тази платформа седяха шест човека с кръстосани крака, като на нейната централна и най-висока част се беше настанил възрастен, едър мъж, който направи силно впечатление на Грен. Той бе тъмнокож , с благо лице, по което имаше много дълбоки бръчки , както и няколко белега от стари рани , единият от които издаваше, че навярно някога е бил жестоко раздран  от голям хищник. Старият ловец , носеше красиво изработени дрехи от съшити, светли кожи , като на места по тях имаше ивици от снежно бяла, пухкава , животинска козина. На врата му висяха множество огърлици с различни животински зъби и нокти, както и подобни на тях гривни по ръцете му. На главата си беше поставил ловен трофей от черепа на голяма съблезъба котка , чиито дълги зъби стигаха надолу , почти до брадичката му. Явно това беше вождът на племената на Джак-ран и околията -     “мъдрият баща”, Рал-ат. 

-- Приближете още! - рече той високо. -- Приближете към мен!

Избраниците на божеството се спогледаха, но веднага изпълниха молбата на вожда. Грен забеляза как един малък, тъмносин ‘’вестител’’ влетя в залата на гигантското дърво , в която се намираха и кацна на няколко високи корена в близост , неподвижно наблюдавайки срещата. Двамата влюбени направиха няколко крачки напред и доближиха на десет метра от подиума на Рал-ат и главните съветници. Възрастният, тъмнокож мъж се изправи бавно и се подпря на една красиво украсена тояга, след което започна да слиза с усилие и известна немощност по стъпалата на подиума. Приближи се до двамата новодошли и ги загледа дълго и  проницателно.

-- Грен и Лиза... Грен от Ивънуел и мис Лиза от манастира Спелтън! Добре дошли! Аз съм Рал-ат! -- рече старият вожд и направи лек уважителен поклон. Избраниците също му се поклониха в отговор и след малко старецът им се усмихна благо, с изненадващо красиви , равни , бели зъби. После продължи: -- Въпреки че имам огромно доверие във верния ми, главен командир Корнел , някои от нещата които чух за вас са толкова невероятни , че е трудно един стар ловец да повярва... Някои се съмняват , че ще можете да ни помогнете с огромния ни проблем... Мислите че ще можем с ваша помощ да убием Вор?

-- Да ,сър! - рече веднага Грен и бе бързо преценен от изпитателния поглед на Рал-ат. После той загледа и Лиза , която му кимна уверено и сериозно и бързо продума: -- Можем и ще убием звяра! Трябват ни само водачи , които да ни заведат до неговото леговище! Ние ще се погрижим за останалото!

-- Силни думи! Бихте рискували животите си за да помогнете на нашия народ? Може би заради помощта ни в битката при Спелтън... а може би имате и друг мотив? -- каза вождът и пак ги загледа.

-- Мотива ни е да избавим племената от един ужасен звяр, както и да удържим на думата си пред командир Корнел! Това достатъчно ли е за сега , сър ? - попита избраният воин и загледа събеседника им в очите.

-- Засега е достатъчно , момко ! Да ! Не искам повече мъртви ловци и лечители! Готов съм да рискувам и да се доверя на напълно непознати , ако има шанс убийствата да спрат! Ако наистина успеете да  ни отървете от звяра съм готов щедро да ви наградя ! Каква ще е наградата , която ще поискате от нас ? Злато , слава... може би  нов дом или убежище ? Мога да ви предложа всичко това в замяна... - отвърна им вожда с нов изпитателен поглед.

-- Бихме се зарадвали на собствен , удобен дом в центъра на Джак-ран , както и на достатъчно злато за да живеем спокойно известно време тук! Градът ни харесва много... а за славата си, ще се погрижим сами! -- излъга го Лиза по доста хитър начин и любимият й разбра защо. Не можеха да кажат на никого реалния си мотив и целта на идването си сред племената. Но пък имаха взаимна изгода с Рал-ат и щом бе склонен да ги награди, те щяха да приемат та дори и само за да изчезне част от съмнението му.

-- Дадено! -- отвърна веднага старият вожд. -- Върнете се  с главата на Вор и с моите ловци - невредими ! Ще получите каквото ви е обещано и дори повече! Имате думата на Рал-ат! 

-- Да , сър! Имате и нашата дума ! - отвърна му избраният воин и старият тъмнокож му подаде ръка. Те стиснаха здраво десниците си и на Грен му се стори , че вождът забеляза дебелата, златна гривна там , но не каза нищо.

-- Имаме оскъдна информация за звяра , вожде! - продължи избраният воин. -- Мислим обаче , че може да бъде победен с огън , но времето ни притиска! Мислим също, че съществото расте и силата му се увеличава !  С моята спътница искаме да действаме незабавно! Изобилие от време не е лукс , с който разполагаме, ако искаме бойната експедиция да е успешна! Ще можем ли да съберем съвета ви възможно най-бързо , да обсъдим подробностите и да тръгнем рано , утре сутрин?

-- Естествено! - рече Рал-ат с известна изненада. -- Ще бъде сторено!

После се обърна към Корнел , който беше в близост и бе чул целия разговор.

-- Командир Корнел, ще можем ли по най-бързия начин да съберем съвета в пълен състав?

-- Да ! - отвърна слабичкият мъж в отговор и веднага се обърна и тръгна да изпълни заповедта. После вождът на Джак-ран им рече с нова блага усмивка:

-- Съветът ще се състои тук , в церемониалната зала, в която се намираме в момента! Елате ! Искам да ви питам още няколко неща!

Избраниците на божеството и старият вожд , говореха вече в продължение на може би десет минути. Както им обясни той, Корнел му бе разказал на дълго и широко за пътят им от изток и за многото изпитания и опасности , които бяха преживели. Разказал му бе и за невероятните им сили и способности , които карали някои от съветниците да се съмняват в реалното им съществуване. Вождът им зададе и доста въпроси за това как в действителност е възможно всичко, което е чул за тях. Грен и Лиза, без да споделят тайните си , успяха да му обяснят това-онова , къде с половинчати истини , къде с реални факти и информация. Рал-ат изглеждаше достатъчно задоволен за сега и скоро тримата потънаха в мълчание, докато гледаха как тъмнокожи ловци от племената  , подреждат меки и удобни кожи, в голям кръг по земята наоколо. На тях лека-полека се събираха и сядаха все повече и повече от членовете на съвета , като след малко и вождът зае своето  място. На избраниците им бе показано къде да се настанят и те веднага седнаха на двете постели, като скръстиха крака един до друг, в големия кръг от хора. Скоро дойдоха заедно Корнел и мистър Дък . Те имаха страшно напрегнат и тревожен вид и Грен бе убеден, че главният командир е прочел страховитата бележка от Бийхан и че е споделил със своя верен другар от племената, както му бе заръчано. Малкият вестител в близост наблюдаваше - зловещ и неподвижен, и новият им, мистериозен враг със сигурност бе в течение на случващото се в свещеното дърво. Нямаше какво да се направи по въпроса! Птичките му щяха да останат непокътнати за сега , инак Калийн щеше да пострада още или да бъде мъчително убита. Минаха още няколко минути и кръгът от кожи се напълни със съветници , като сред тях имаше и няколко странни участника от други биологични видове. Само едно място остана празно и след още няколко минути мълчание , Рал-ат се обърка към един свой съветник, седящ близо, в негово дясно:

-- Къде е племенника ми?  Къде е Раман?

-- Трябва да дойде всеки момент, вожде! Намекна ми че има важна информация , за похода към Вор... Говори с някакъв очевидец и негов информатор! Не зная повече! - отговори един тъмнокож, който също беше доста възрастен и опитен на вид.

“По дяволите!”- помисли си ядосан Грен, но зачака търпеливо с останалите. “Проклетият Раман!”

Минаха още няколко минути на очакване и някои от участниците в  съвета започваха видимо да нервничат... Тогава обаче якият , едър ловец Раман се зададе с бърза , енергична крачка, вероятно от към някой заден вход на свещеното дърво. Той носеше самодоволна, злобна усмивка и се огледа веднага за Грен , докато сядаше на мястото си сред останалите. Когато погледите им се срещнаха , избрания боец видя в очите на врага си присмех и зла радост и тъкмо щеше да се концентрира силно и да прочете мислите на огромния тъмнокож, когато Рал-ат рече високо и недоволно:

-- Закъсняваш ,Раман! Неприсъщо е за теб...

-- Съжалявам , чичо! Закъснях с основание! Нося важни вести! Вести , които касаят всички ни... - отвърна с мазен тон мускулестия ловец и пак хвърли поглед пълен с присмех и злоба на Грен , но избраният боец не трепна и за миг. “Хайде, гадина такава! Казвай каквото имаш да казваш!” помисли си той и зачака своя опонент да започне да говори.

-- Говори Раман! Какво е това основание? Какво си научил? - попита вождът с нетърпение и леко раздразнение.

-- Нека всички да чуят и да разберат ясно! Тези двама наши “велики спасители” , са долни лъжци и шарлатани! Те лъжат нашия велик вожд  -   Рал-ат! Те лъжат всички нас! Те няма как да убият звяра Вор! Раман е сигурен че този мъж пред вас не може да надвие и хлапе с тояга в ръката! - рече с нахална усмивка тъмнокожият ловец и посочи Грен с пръст. -- Раман има очевидци, че този “велик воин”, дошъл да ни спаси, е обикалял из Джак-ран под фалшиво име , разправяйки още от своите лъжи и небивалици, търсейки особен вид отрова. Раман има очевидци и че “великият” Грен пред вас, е разпространявал рядък , нелегален опиат в града , представяйки се за “мистър Престън” от Толхаус. А “прекрасната” мис Лиза до него, е тук за да забърка някаква отвара наркотик , с която да изкара ... как сте го казали , сир ... “един чувал жълтици”! Да? Един чувал жълтици, а? Това е доста злато , “мистър Престън”, или Грен, или както там се казваш в действителност!

Избраният воин се концентрира и прочете умът на Раман. Белтън го бе изпял веднага на мускулестия му враг, който бе и клиент на малката  престъпна бандичка водена от Баун. В мислите на Раман , Грен видя че той взима редовно тоник и подсилващи  отвари , а понякога дори и опиати и други  вещества , всичките нелегални за прием и разпространение. В замяна едрият ловец ги криеше и им осигуряваше защита, както и гаранции , ако случайно някой ги разкрие. Избраникът на божеството, вътрешно адски подразнен от наглостта и безочливото поведение на своя опонент, отвърна на обвиненията с непоколебимо спокойствие в гласа :

-- Може ли да доведете тези очевидци тук и да гарантирате за тяхната честност и добросъвестност? Също ми е интересно , сър... имате ли реални доказателства за тези обвинения? Аз също бих могъл да ви обвиня в престъпна дейност просто така... на думи и гнусни клюки! 

-- Това е истината , а не гнусна клюка , подлецо ! -- рече разпалено Раман и се изплю на земята. --  Очевидците ми могат да свидетелстват , естествено и аз гарантирам за тяхната почтеност!  - отвърна с нагла лъжа Раман и погледна към вожда , негов чичо. -- Тези двамата са подли  лъжци и мога да го докажа , ако ми дадете време! Държа да бъдат сложени под арест и премахнати от съвета незабавно!

Рал-ат погледна към командир Корнел, видимо раздвоен и страшно изненадан. След миг размисъл слабичкият мъж поде високо и уверено : 

-- Аз гарантирах за моите другари и ще гарантирам отново! С очите си съм виждал, че са почтени , добри хора , както и евентуално- силни наши съюзници! Оставам в подкрепа на двамата чуждоземци! Сигурен съм, че Раман греши! Нашите гости са единствения ни шанс да се преборим с Вор в момента и аз...

-- На Раман му писна от приказки! Раман вярва на ушите и очите си , а не на вас командир Корнел! А още по-малко вярвам на тези двамата... Раман предизвиква чуждоземеца на дуел! Раман иска дуела да се състои в средата на този кръг от съветници... Сега! Сега веднага , преди да е избягал нанякъде този “велик воин”! Предизвиквам те на дуел до смърт! Приемаш или не , “сир Грен”? - развика се Раман разярен и скочи на крака.

-- Приемам! - отвърна му избраният воин тихо, студено и хладнокръвно, като също се изправи бавно , несвалящ доволния си поглед от своя леко изненадан опонент. 

-- Така да бъде! - викна Рал-ат , като гледаше към Грен с нарастващо съмнение. -- Пригответе оръжията си , господа! Боговете ще покажат на чия страна е истината!

Избраният от божеството боец извади своя меч от ножницата и застана в бойна стойка и в готовност, леко приклекнал.  Раман метна на един свой човек да му донесе оръжие. След малко мускулестия, тъмнокож  ловец получи две светещи , омагьосани, леко закривени саби. Опонента на Грен бръкна под дрехата си и извади от там манерка от твърда, кафява кожа, след което изгълта съдържанието и на веднъж, обърса уста и размаха ловко светещите си оръжия. “Отвара за сила и омагьосани мечове! Добре, хайде да те видим!”

Избраниците на божеството се спогледаха и спокойно седналата Лиза , която бе мълчала с опасен пламък в очите през цялото време, кимна на своя любим за подкрепа.

През цялото време птичката “вестител” не бе помръднала и милиметър , докато гледаше , как двамата мъже запристъпваха предпазливо един към друг, готови за дуел до смърт.