Кери вървеше по пустите улици в един от крайните квартали на града, в който живееше – Ню Йорк. Минаваше до бездушните, сиви и мрачни сгради, надвесени над малките тесни улички. Вървеше с бавна крачка и наведена надолу глава. Ръцете й, както обикновено бяха в джобовете на широките й дънки. Със старите си кецове тя подритваше празни бирени кутийки, изхвърлени от някой прозорец на близката сграда. Кери мина покрай една от най-интересно изрисуваните с графити изоставена сграда в нейния скучен квартал. Зави зад игрището за баскетбол, на което играеха съседските момчета. Тя се спря за миг и погледа през телената ограда. Високи, симпатични и нахъсани момчета... но без бъдеще. Какво бъдеще в такъв квартал, в такава среда и с такива хора? Една топка се удари в мрежата на сантиметри от лицето й. Тя се стресна малко, но прикри това. Към нея идваше едно от момчетата да вземе топката. Той беше по-различен от другите. Имаше вид на човек, който е объркал мястото си. Носеше марков екип и лъскави, нови ...