На Земята обаче само упълномощен лекар можеше да задейства полето. За злоупотребата с него имаше строги наказания.

  Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.

                                             Робърт Шекли, „Билет за Транай“

  Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни параметри и примерните образци.

  Данните бяха възможно най-общи – външност, възраст, професия, основни черти на характера, времеви период. Най-долу имаше и мостра от почерка – за  интересуващите се от графология.

  На масата бяха подредени формулярите, които после трябваше да бъдат попълнени. След избора всеки шаблон можеше да бъде разширен и обогатен с допълнителни подробности, за да стане по-конкретен и отговарящ на вкусовете на поръчителя. Някои от данните можеха да бъдат променени по желание.

  Галатея се поколеба, после решително посегна към най-крайното картонче. Имаше нещо в този ситен, ъгловат почерк, изпълнил почти цялото поле, което странно я привличаше. Беше малко разкривен, но показваше устрем и упоритост. Наклонени леко надясно, буквите сякаш се стремяха да се изтръгнат от реда и да полетят. Особено ù хареса начинът, по който беше изписана буквата  д   – ченгелчето ù беше удължено нагоре и извито  – като арка, която сякаш закриляше кръгчето отдолу. Цитатът, който беше избран, беше от Света Тереза Авилска и гласеше: „Всичко идва и си отива, Бог никога не се променя. Ако сме спокойни, ще постигнем всичко. Дори да имаме само Бог, пак ще бъдем щастливи.“  

  „Име – Антонио Гарсия.“, зачете Галатея кратката анотация. „Възраст – 38 години. Професия – счетоводител. Месторабота: средна спедиторска фирма „Албатрос“. Височина – 1.78 м. Очи – кафяви, коса – тъмнокестенява, чуплива. Хоби – няма данни. Професионални интереси  – компютърни технологии. Спорт – няма данни.“

  „Доста постна характеристика“, си каза Галатея.“От Агенцията по илюзиите къде гледат?“

 Тя си спомни рекламата на фирмата в холонет: „Не сте доволни от живота си? Искате нещо да промените, а не сте в състояние? Нямате партньор? Не харесвате работата си? Искате повече да пътувате, а нямате възможност? „Дрийм Уърлд“ е на вашите услуги! Ние ще ви предложим това, от което имате нужда! Поръчайте си илюзия по желание, съобразена с най-новите  тенденции. Живейте в света, който сами сте си създали! Ползвайте три месеца безплатен пробен период! Ако не сте доволни от илюзията, в този срок можете да се откажете без неустойки. Ако сме задоволили изискванията ви, можете да продължите срока до две, пет или десет години на изключително изгодни цени! Предлагаме съвременни и комфортни камери за дълбок сън. Авоарите ви в нашата банка се замразяват за съответния период, като лихвите върху тях се трупат. Излизате от нашата изкуствена реалност не само по-щастливи, но и по-богати! Само сега – допълнителна екстра: още един безплатен тримесечен изпитателен срок. Така с прекъсване най-малко от месец можете безплатно да изживеете още един прекрасен фрагмент от мечтания си живот – с подобрения! Ако все още се колебаете – недейте! Ние сме решението на вашите проблеми! Ние сме вашият изключителен шанс – възползвайте се!“

  Е, нали имаше право да прибавя изисквания! Галатея придърпа листа и започна бързо да пише в свободните графи. После подаде формуляра на служителката, подписа необходимите документи и се отправи към камерите за биостаза.

  Антонио я посрещна на вратата с букет бели божури – любимите ù. После вечеряха на свещи, а нощта след това беше перфектна.

  Дните се нижеха неусетно. Галатея напусна работата си в модното списание и си стоеше през повечето време вкъщи. Готвеше и се грижеше за дома – Антонио беше любител на реда и вкусната храна. Ризите и панталоните му в светло- и тъмносиня гама трябваше да бъдат своевременно изпрани и безупречно изгладени. Храната – топла, а не притоплена. За тази цел той редовно я осведомяваше кога се прибира и ако се задържеше извънредно, което се случваше често, тя трябваше да го чака и да готви в последния възможен момент.

  Младата жена не си задаваше въпроса защо е избрала точно него – високия, слаб, с десет години по-възрастен от нея стар ерген, с остър и тънък орлов нос, малки, косо разположени очи и оредяваща вече коса, която акуратно приглаждаше с гел, защото му се струваше прекалено фриволна.

  На бившата манекенка и фотомодел не ù липсваше работата и не страдаше от наранена гордост, че сега един единствен човек на света се любува на съвършеното ù, младо тяло, доскоро обект на възхищение от многобройна и претенциозна публика. Отегчените, богати домакини и бизнес дами, които си купуваха каталозите ù и четяха колонките ù,  нямаше да се превърнат в суперкрасавици, ако ще да се обличаха и с най-скъпите и луксозни одеяния, дело на велики дизайнери и дори да следваха най-стриктно съветите ù за поддържане и разкрасяване.

  Галатея предпочиташе да пере и глади дрехите на съпруга си, отколкото да бъде „окачалка за парцалки“ на чужди, абсолютно безразлични ù хора.

  Но престижната ù професия и популярността ù бяха помогнали в едно – беше достатъчно материално осигурена, за да може да си позволи да ползва невероятно скъпите услуги на „Дрийм Уърлд“. И знаеше, че когато тримесечният пробен срок изтече, щеше да сключи последващ двугодишен договор, без въобще да се замисля.

  Можеше тогава, в агенцията, да си поръча партньор филмова звезда или изявен спортист, но тя си хареса него – счетоводителя от най-низшето ниво в йерархията на не особено голяма и печеливша фирма – работохолика, който по цял ден правеше сметки и беше сух, стриктен и напълно лишен от въображение. Той беше точно това, от което тя имаше нужда – спокоен пристан в бурното море на хищния и безпощаден живот в големия постмодерен град, в който човешката топлина  и съпричастност бяха на изчезване.

  Сега Галатея живееше този живот, който искаше – обичаше нежно съпруга си и беше доволна от положението си на обикновена, безлична домакиня.

  Антонио Гарсия отвори очи. Намираше се в една от криокамерите на„Дрийм Уърлд“. На пулта в средата на полукръглата зала човек в бяла престилка натискаше различни бутони и регулираше процеса на събуждането. До стените бяха наредени множество подобни цилиндрични съоръжения,  зад стъклените похлупаци на които се различаваха лицата на други мъже и жени, потопени в дълбок сън. Похлупакът на камерата на Антонио се отмести и човекът му подаде комплект дрехи от шкафа.

  Тримесечният пробен срок на илюзията на счетоводителя Гарсия от квартал „Ла Мина“ в бедняшките покрайнини на Барселона беше изтекъл.

  Той нямаше достатъчно средства, за да сключи постоянен договор, но след изтичането на едномесечния буферен период, щеше със сигурност да се възползва от правото да изживее още един безметежен илюзорен период от живота, който си беше измислил и поръчал в „Дрийм Уърлд“. И в него красавицата Галатея щеше задължително да присъства отново!

  Той я посрещна, както и преди, на вратата – с букет цветя, кутия шоколадови бонбони и бутилка изстудено шампанско. Този път цветята бяха бели гардении, увити в черно-бял целофан и завързани с яркочервена панделка.

  Всички кухненски роботи бяха изключени, дори и осветлението беше демоде – с обикновен електрически ключ, а не сензорен с гласов контрол. Антонио обичаше историята и си беше поръчал живот от началото на 21-ви век – любимият му период.  

  Шаблонът „Галатея“ беше един от най-търсените, но на счетоводителя най-му харесваха индивидуалните ù, уникални черти, които сам беше заложил – малката бенка над горната устна вдясно, черните, прави, малко остри коси, мургавата кожа, леко широкият ханш, подсказващ плодовитост и страст и неутолимото влечение на девойката с нежно като прасковен цвят лице и стегната, спортна фигура към шоколада. Антонио нямаше нищо против тази малка слабост, той самият я беше поръчал. Още повече, че уредите във фитнесстаята на стандартния им петстаен котедж успешно се справяха с последствията от това незначително пристрастие.

  В крайна сметка това, че младата му жена не съществуваше в действителност, не го правеше по-малко щастлив с нея. Поне докато сънуваше! Той я беше измислил такава – винаги да избира него и също като него да спи периодически илюзорен сън, в който де е центърът на вселената му.

  И когато се събуди за втори път, Антонио Гарсия вече беше взел решение. Щеше да задържи Галатея – каквото и да му струваше това!

  След обира в банка „Сабадел“ животът на счетоводителя тръгна в съвсем друга, неочаквана посока. Беше премислил всичко – опитът със счетоводни материали  и компютърните му умения от тийнейджърските години, когато печелеше игри след игри, си казаха думата. Както и достъпът до пароли и кодове, печати и електронни подписи, който имаше като доверено лице на фирмата, където работеше. По компютърен път беше източил средства от сметките на работодателите си, както и от авоарите на клиенти, с които бяха сключвали договори и чиито лични данни притежаваше. Сред тях имаше някои доста състоятелни лица. Беше виртуозно изпълнение, достойно за най-прочутите филмови обирджии. И можеше да остане неразкрито, защото беше грижливо подготвено и обмислено до най-малкия детайл. С едно изключение! Не беше съобразил, че до някои данни имаше достъп единствено той и това щеше бързо да доведе до разкриването му.  Дребен, незначителен пропуск, който го извади на светло още преди да изтече двегодишният срок на договора му с „Дрийм Уърлд“, който беше побързал да сключи и в чийто  дълбок сън беше вложил всичките присвоени средства.

  Прекъснаха съня му, малко след като беше започнал. Още една случайна грешка на оператора доведе до срив в системата за събуждане и Антонио Гарсия се оказа в реалността с увредена психика, която не позволяваше да бъде вкаран в затвора и той беше скоропостижно въдворен в лечебно психиатрично заведение.

  Там прекара една мъчителна година, докато състоянието му не се влоши дотолкова, че се наложи да го изпратят в една от специализираните клиники за нелечимо болни – хосписът „Света Тереза Авилска“ в Саламанка. Е, с безнадеждните случаи понякога се случваха чудеса, но те бяха толкова редки, че не си струваше да бъдат вземани предвид.

  Но там с него се случи чудо: той срещна отново  Галатея –  жива и съвсем истинска! Беше медицинска сестра в болницата.

  Когато за първи път влезе в стаята му – със спринцовка със силно успокоително и поднос с вода и таблетки, Антонио на повярва на очите си.

  – Знам, знам! – измърмори съседът му по легло. – Прилича на оная Галатея от „Дрийм Уърлд“, но не е тя, повярвай ми! И косата ù е по-светла, и килограмите ù са повече. Пък и не би могла да е  – онази е измислена! Стига си я зяпал, още малко и лигите ти ще потекат! По-добре си помисли за молитва и изповед, че ние тука сме на ръба – с единия крак вече сме в отвъдното.

  Антонио не го чуваше, а продължаваше невярващо да се взира в момичето, като в невероятно, прекрасно видение, посетило го на прага на смъртта. Но когато тя се приближи до леглото му и запретна ръкава на болничната му пижама, Антонио зърна станиолената обвивка от любимия ù шоколад „Райски сън“ със стафиди и фъстъци да се подава от джоба на престилката ù и вече беше сигурен – това е тя! И знаеше, че няма да умре. Не и докато тя е тук, с него!

  Той я хвана за ръката и се вгледа в очите ù. Смутена, девойката отклони поглед, но Антонио вече беше видял достатъчно – там нямаше хлад, нито резервираното професионално отношение към непознат – имаше само безкрайно съпричастие и топлина. И зараждаща се симпатия, която обещаваше да се превърне в нещо много повече.

  Антонио беше открил това, което беше търсил цял живот. И беше щастлив, истински щастлив! И този път щастието му нямаше срок на годност!

  – А това е един от „вечните“ случаи – каза професорът, когато собственикът на „Дрийм Уърлд“ се приближи до поредната криокамера. – Антонио Гарсия, 58 години, неженен, без деца. Шаблон „Галатея“ – комбинация между темите „Сън в съня“ и „Рай в сламена колиба“.

  – Знам кой е Антонио Гарсия – каза сеньор Абелардо Фернандес. – Някога беше третият най-богат предприемач и собственик на футболен клуб в Испания. Доколкото ми е известно, състоянието му в момента възлиза на повече от 500 милиарда доро*. Което означава, че вече е вторият най-богат мъж в Испания. По-богат от него съм само аз!

  – Няма как да ви надмине, сеньор – каза ласкателно ръководителят на екипа по дълбоко замразяване. – Голямата част от спестяванията му отиват в нашите сметки. Поддържането на двайсетгодишен непрекъснат студен сън е изключително скъпо – въпреки лихвите, които му се начисляват за управлението на недвижимостите му и оперирането с паричните му авоари.

  – Толкова продължителен сън не се отразява добре на кондицията, нали? Какво ще стане, ако го събудим?

  – Това е невъзможно, сеньор! Ако го събудим, ще умре! Прекалено дълго е бил в биостаза. Мускулите му са атрофирали, въпреки ежедневните масажи и рехабилитационни процедури. Максималният срок за оставане в непрекъснат студен сън без последствия е 10 години, но рядко някой се решава на подобна стъпка. Най-чести са дву- и петгодишните договори. След няколкогодишна пауза повечето идват отново. Това ни устройва чудесно. И така печелим достатъчно, за да сте най-богатият човек не само в Испания, но и в Евро-Америка.

  – Странно, че е взел подобно решение. Изглеждаше ми стабилен и практичен човек, здраво стъпил на земята. Как е могъл да се поддаде на такава химера, каквато е студеният сън?

  – Влюбил се е в шаблона, сеньор. Това понякога се случва. Предпочел е да остане с нея.

  – „Галатея“, нали? Нямаше ли някакъв проблем там? Не ги ли изтеглихме от употреба?

  – Да, но при него е заварено положение. Никой от другите ни клиенти не е оставал толкова дълго в биостаза. Сънищата с Галатея бяха изтегляни, щом приключеше срокът на договора с клиента. Постепенно отменихме всички. Остана само този – ученият кимна към криокамерата с Антонио Гарсия. – Повечето протестираха, но успяхме да потулим случая.

  – М-да, не съм очаквал това от него, наистина! Добрият стар Антонио! Да предпочете живот на беден счетоводител в психиатрична клиника за безнадеждно болни, само и само за да бъде с жена, която дори не съществува! Колко жалко, колко жалко!

  – Да, сеньор, понякога се случва. Сеньор, как ще процедираме днес? Да ви приготвим ли VIP криокамерата?

  – Да, Хавиер! Имам нужда от малко изпускане на парата.

  – Колко време ще останете, сеньор?

  – Една седмица, като обикновено. Толкова ми отпуска сеньора Фернандес. Тя ми е модерна бизнес дама и печели почти колкото мен, но не се задържа много вкъщи. Добре, че всичко е роботизирано – и домакинството, и отглеждането на децата. Иначе не бихме смогнали! И веднъж в годината, за седем дни – едно малко бягство, не е голям грях, нали, Хавиер?

  – Съвсем не, сеньор! Шаблонът както обикновено ли да е?

  – Да, да, знаеш, че съм традиционалист. Пък и няма опасност за толкова кратко време да развия зависимост, както се случва при по-продължителните престои с този шаблон.

  – Добре, сеньор, заповядайте оттук!

  Сеньор Абелардо Фернандес се отпусна във VIP криокамерата и се остави сънят да го потопи в хладните си обятия.

  Хавиер свещенодействаше над пулта за управление и регулираше настройките, но собственикът на „Дрийм Уърлд“ вече не чуваше и не виждаше нищо – в съня си той се отправи към къщи, където на вратата – с карирана престилка и ухаеща на гардении и тулумбички с горещ шоколад и канела, го чакаше прелестната и мечтана Галатея.

*доро – измислена валута, образувана от съчетанието на долар и евро.