Вас лъжа, мене истина, но в двора на старата пететажна кооперация се извисява едно огромно дърво, което всички наричаха..., ама да не бързам. Аз го посадих още когато беше малка, дребна фиданка с три листенца и оставих съседското момче да го пази, да не би козичката им да дойде от село и да му види набързо сметката. Истината беше друга – опасявах се, че децата ще го смачкат в игрите си, а исках след време да има сянка под него и да сложа една пейка, та на стари години да има къде да бъбрим и и да си спомняме туй или онуй с дядовците от квартала, вместо да киснем в кръчмата. Дали Панчо ми повярва за животното или се съгласи, ама от учтивост, така и не разбрах, но оттогава другите деца кръстиха малкия пазач просто като онова дървено човече, което... О, не е заради дългия му нос, а заради това, което все си измисляше моето малко приятелче. Ето слушайте:
Седи си момчето пред дървото, а при него идва сестра му Нели и го пита:
- Панчо, какво правиш тук?
- Пазя жълтичките на Пинокио, да не ги ...