В ранната утрин, през стелещата се тънка мъгла, покрай гъсто наредената бодлива тел на пограничното съоръжение, бавно вървеше голям, сив вълк. Той се спираше от време на време и с високо вдигната глава опипваше въздуха с острото си обоняние. Доста време се скиташе усещайки подлудяващата за гладния му стомах овча миризма, която вятърът донасяше от другата страна на телената ограда. Отивайки до нея той пак се връщаше обратно в хладната сянка на гората, където се чувствуваше сигурен и спокоен. Но сега беше твърдо решил да намери брод в тая гъста мрежа от тел, която с острите си бодли го караше да върви на разстояние от нея.
Откакто загуби спътницата си в живота, той напусна обиталището им и се скиташе сам. А колко хубаво беше когато бяха двамата. В него беше силата, в нея ума. Живееха си щастливо до оня ден, когато на свечеряване отиваха на поредния си лов в близкото село и тя попадна в добре замаскиран капан. Дълго обикаля около нея мъчейки се да й помогне до момента, когато от селото се ...