Сватбеното тържество бе в разгара си...

          Наблюдавах щастливите лица на Янис и Лина, виновниците за това тържество,хубавица в булченска рокля, щастливо усмихната,... чудесна двойка са,..между впрочем има ли грозна булка, едва ли, всички са хубави. Е, малко притеснени , не от това дали ще покаже червено петно по чаршафите на сутринта, колкото от това, че всичко е така красиво и дали ще успее да го задържи все така...Гостите с грейнали лица от възбуда и чашките вино, се щураха из залата, из дансинга...

          Пийвах от бялото вино, загледан в множеството и заслушан в музиката...

Поредното градинско парти в къщата на кирио Янис бе към своя край.... Изпратих две от двойките гости на партито, останаха кирио Янис, Коста и Нико с момичетата си, които продължаваха да говорят, спорят или обсъждат нещо. Кирио Янис, винаги ме наемаше за такива партита, защото не задавах въпроси, не бях любопитен кой какво прави, дали пушат или не трева, но задачата ми бе да бдя  и за сигурността им, да няма излишна врява или спречкване, .. или пък ''непозволени'' неща за радост...било прахчета или други подобни.

Обикновенно тогава палех градинското барбекю, приготвях за ядене, и оставях една по мазна паржола  да дими и разнася благоухание, да не би на някой съсед да му замирише на дим от трева ...Идваше една българка  да чисти по стаите веднъж седмично и ако се засечем, не спираше да ми натяква, какво видяла по стаите, как Янис оправял леглото на Коста, или оня си сменял гащите през очите на Янис,... и най-накрая , че кирио

Янис и Коста били педераси, спяли заедно, а жените дето идвали при тях били лезбийки,... и през смях все  питаше '' Абе, какво ли правят двама гейове с две лизнийки, недоумявам...'' или ще изтърси

'' Абе, и ти да не си от техният отбор...'' От начало се правех на завеян, е точно не я разбирам и с насмешка я подминавах. До като един път й казах '' Ами , провери ме.. и аз незнам от кои съм...'' и докато се осети остана само по домашни чехли,.. и както един приятел казваше, направих й секс като за световно,.. а тя виеше, стенеше, оставих я да се наиграе както си иска...Само успя да промълви накрая '' Ти ме разглоби,... не трябваше да се съмнявам,..винаги , когато ме пожелаеш, съм твоя....а, аз мога ли да разчитам на това...''

А, кирио Янис може ли да беше  ''онакъв,''... и защо ли,  малко смешна ленива походка, ръчичките леко присвити от лактите, винаги внимателен и вежлив, безупречно чист,... и готов да помогне на всеки....Докато кирио Коста, малко като парвеню,.. брадясал и разпуснат,... Янис му оправяше вратовръзката, яката на ризата... даже му лъскаше и обувките, имах чувството, че по-скоро се грижи за Коста майчински, като за по-малък брат. Но, знам ли, не съм им светил нощно време та да твърдя нещо.Е, хайде сега, харесали се, харесали,... но тези момичета изглеждаха свестни, държаха се нормално помежду си, не се галеха или целуват както е по филмите,.. разсъждавах тогава, казваха, че  работели в някаква телевизия и чрез Нико, оформили познанството си...

- Петро, ние заминаваме утре за Миконос,.. в пет часа ще дойде микробусът да ни вземе,... ще отсъстваме три  седмици, нали август е месецът на отпуските. Ще ни помогнеш ли за багажа,.. да разчистиш,.. и наглеждай къщата и градината.Ето ти 350 евро, достатъчни ли са.. Хайде да поспим няколко часа - изрече кирио Янис и се поведоха към спалните.

Никога не правех пазарлък с него за парите, много-малко,... колкото прецени ми дава, но никога не съм се чувствал ощетен....Имах разрешението да вземам отворените бутилки питие или останала

храна от партитата,... чувствах се богопомазан.

         Заминаха...

         Ще дремна малко и започвам с чистенето....

Измих пепелниците,... събрах и изгорих в барбекюто фасовете '' радост '', хвърлих торбите със смет, а моите с бутилките в колата,.. огледах под масите за нещо компроментиращо,.. подредих маси и столове,... посудата в съдомиалната. С грапата подравних около дърветата,.. такаа, да измия плочките и напръскам тревата...мърморех си и вършех работата унесено.

- Има ли някой тук,... работливи хора има ли - ме сепна приятен женски глас

- О, кирия Деми,... изплашихте ме,.. пту-ту сърце на място - засмях се радушно - Заминаха,... веселата компания замина още в пет сутринта.. Сядайте,.. да ви направя кафе или чашка уиски ..

- Как заминаха Петро,.. нали щяха по обяд да тръгват

- Снощи си направиха  малко парти... Кирио Янис, Нико, Коста и три момичета,.. и шестимата заминаха с микробуса за ферибота за Миконос...нали сега е модерно да се ходи там

- Е , все пак добре, щом има и момичета,.. колкото и да са лощи, все пак са жени,.. А ти, Петро ходил ли си на Миконос.

- Да, но само веднъж,.. и то само за един ден,... но не ми хареса, Толкова много хора през август там,... няма тишина, спокойствие,... по-добре си стой в  Атина, тогава тук е по-приятно.

- Много си прав, и аз не обичам врявата.- замечтано каза кирия Деми - А ти имаш ли още много работа тук,. гледам .успял си с всичко

- Не, до 20 минути съм готов, само да извадя и подредя нещата от съдомиялната и се прибирам в къщи,.... За днес стига толкова работа... А вие ще поостанете ли...

- Не, и аз ще тръгвам,... А какво ще кажеш да изпием по чашка питие  у вас,...Тук не се чувствам особенно комфортно - рече  тя през въздишка   и вяло махна с ръка - Ще вземем от тук за пиене,има шоколадови бонбони, кола,... ще оставя бележка, че мама ги е взела...

Усмихнах се под мустак , колко съм предвидлив само, че взех отрано полувинчатите шишета, шоколадови бонбони....

Тя написа бележката, нарамих торбичките с ''провизии ''

          В къщи разсипах питиетата по чашите, шоколадови бонбони, някакви ядки,.. пуснах тихо музика по стереоуредбата....

Чукнахме чашите, измърморихме нещо като наздравица...

Погледнах я скришом по отблизо,...запазена жена, не е работила на смяни във фабрика или на полето... Изящни устни, спокойствие сякаш лъхаше  от нея,...краката й преметнати един върху друг очертаваха стройни нозе под белият панталон,...през деколтето се очертаваше едра гръд...Е, и кириос Василий, мъжът й, не беше смачканак,...винаги забързан на някъде или назидателно да говори по мобилния, но макар и виден мой работодател, с мен се държеше приятелски учтиво, защото виждаше в мен може би, добър и верен служител,.. а и никога не бих го и подвел...

         Погледът на кирия Деми може би блудаеше ту из хола, ту в чашата уиски....

...следва продължение....