Една усмивка и светът става по-красив
Много често, докато бях млада, не че и сега не ми се случва, ми подсвиркваха момчета. Те и сега ми подсвиркват, аз в гръб изглеждам добре, лошото е като се обърна и ме видят на колко съм години. Нищо, че все ги крия, ама пусти - малко или много си личат. Винаги съм се обръщала, може да е някой познат, никога не съм се правила на дама. Приятели са ми казвали:
- Вчера ти свирках, виках те, ти не се обърна, сърдиш ли се нещо?
- Не, не съм те чула, остарявам сигурно, ще ида на лекар.
А истината е, че съм малко отнесена.
Свирка ми веднъж един младеж, аз обаче продължавам с бодра стъпка, демек, къде ме търси, щом ми свирка, значи съм готина. А той се провиква:
- Вижда ти се комбинезона, ма!
Само дето не каза патко загубена, да не мислиш, че те свалям. Обърнах се и му благодарих, какво да му обяснявам, че това е фуста и дантелата задължително трябва да се вижда, такъв е моделът на полата, но си затраях. Като не следи модата, аз ли да му обяснявам. Спирали са ме да ме питат къде е еди коя си улица, а после ей така от нищото ме канят на кафе. Знаем ги тия номера и аз им казвам, че съм от село и за пръв път съм в София и веднага ме зарязват. Е не веднага, малко карат след мен и ме увещават, ама не ми пречат. Нали е казано, почукай, за да ти отворят. Никога не се сърдя на такива покани, всеки е длъжен да опита. Ами ако стане, защо да не си опита късмета.
Един ден бързам по задачи, вече закъснявам за втора смяна на работа и както си вървя по улицата, на която са разположени маси и хората си пият кафето, някой ме хваща за ръката. Как не паднах от изненада - не знам. Толкова бързам, че ми иде да си дръпна ръката и да хукна с всичка сила псувайки, обаче...
- Извинявайте много, но искаме да Ви питаме нещо.
- Кажете, ако мога, ще ви помогна, но бързичко, че закъснявам.
Поглеждам - седят четирима млади мъже, усмихнати, ясно, искат с някого да се закачат. Това, че аз бързам... Ядът ми попреминава.
- Четиримата имаме един спор, можете ли да ни помогнете да го решим.
- Давайте.
- Караме се от половин час и не можем да решим кой е най-красив от нас.
А, такава ли била работата?! Поглеждам ги един по един много бавно, като по филмите, в едър план всяко лице.
- Как да ви кажа, всичките сте, абе ставате.
И се навеждам към младежа, дето все още ми държи ръката да не избягам:
- Кажи какво да кажа?
- Кажи, че аз съм най-хубав!
- Хубави сте и четиримата, няма какво да се лъжем, но най-хубав е... моят човек!
Избухнаха с смях, започнаха да ми ръкопляскат, използвах мига, че ми пуснаха ръката и им казвам довиждане.
- Останете с нас, много сте готина!
- Момчета, и вие сте готини, но закъснявам за работа, разберете ме, иначе с най-голямо удоволствие.
- За нас беше удоволствие, приятен ден!!!
Както бях забързана, не можех да си дръпна рязко ръката или да кажа:
- Я ме пусни бе, простак!
Знам какво щеше да последва:
- А ти ма, краво, за каква се мислиш?
А защо да си разваляме настроението, като можем да си го подобрим. Защо да ми е зле, като може да ми е добре?!
Продължих почти летяща по улицата, но бях вече усмихната от хубавата закачка и стигнах навреме, без нерви. Подарихме си по една усмивка и съм сигурна, че дълго са говорили за мен, както и аз разказах на колежките какво ми се случи.
- Е, все на теб ли ти се случват такива неща, как мен някой не ме спря?!
- Ще ти се случи, все някой ще свирне и след теб, просто си отпуши ушите, за да не изпуснеш мига и за да не останеш... стара мома.
- Ама аз... съм омъжена.
- Моите съболезнования.
- Ама нали и ти...
- Е, не дръж на тия неща, аз понякога забравям, че съм...
- Крава!
- Овца!
- Ама готина, така ми казаха момчетата днес!!!
Помня, през пубертета седяхме по тротоарите с момчетата от махалата и те подсвиркваха на някое хубаво момиче и знам как им беше хубаво, като се обърне и им се усмихне, и как като им викнат «простак», те отвръщаха «а ти па си грозна» и се смеехме, просто така, заради закачката. Никой не иска да го нараняват. И на всеки се е случвало да го обидят незаслужено. Не е страшно да те нарекат грозница. Нали знам, че за мама аз съм нейното слънчице. А и е въпрос на вкус, знаете и приказката за гарджето. Виждали сте и красиви мъже с не много красиви жени да се гледат влюбено.
- Защо ходиш с нея, тя е толкова никаква?!
И отговорите:
- Само ако можеш да я видиш с мойте очи!!!
Или:
- По-хубаво не ми е било с никоя друга!!!
Така че... Дали ще ми кажат, че съм грозна или красива, знам, че всяка жена поне веднъж през своя живот трябва да чуе тези изказани с обожание думи:
- Господи, колко си хубава!!!
И тогава никое казано "Колко си грозна" не може да разбута душевния ти мир. Просто след тези думи се обръщаш и се усмихваш и... на другия му става конфузно, а може и да ти се извини. Само една усмивка е нужна и светът става по-красив!
Провокирано от "Грозни феминистки". Още един поглед на нещата от моя страна. Всеки има нужда от внимание, а човекът, който е подвикнал, може би повече. Така че... всички сме хора на този свят - и грозни, и богати, както се пее в песента. Нека не го забравяме!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Краси, супер емотикон си избрал!!!
Сиа, ах колко ти се радвам
!!! -
ЕЕЕЕЕЕЕ,СВЕТЛАНКО,ТИ АКО НЕ МИ ВДИГНЕШ АДРЕНАЛИНА...АМА СИ Е ТЪЙ!!!
-
"...една усмивка е нужна и светът става по-красив!"
Господи, колко е хубаво! (емотикон подсвирване) -
Мерси, Жулли!!!
Марко, не си търся, те ме намират. Пусти да останат и комплименти и чудо, та съм на това положение. Кажат ми „Добър ден” и аз айде...Ужавават ме хората, какво да се прави?! Свирките?! Да...и аз така съм чувала. Ти за какви свирки...ужас.
Ив, хвърлят ми по едно око... и аз винаги хващам, внимавай!
Елена, ти си хубавата Елена, аз съм друга бира, пардон – водка!
Петя, разбрах, първо вдигаш единия крак, после двама охранители те свалят. То било лесно !!!
Герда, комплименти ли ще си правим сега?!
Ангар, много ми хареса!!! Безумно много!!!
Нека свиркат, Вале, а аз пък им обръщам внимание и...Ще пусна като разказ какво ми се случи преди две седмици с един младеж. Ошашави ме, ама и аз него.
Привет, Селвер!!! -
нека свиркат, Светле, по-дълго да свиркат...прегръдка.
-
"Тъй умна е, че би могла да да мине и без хубост! И тъй е хубава, че би могла да мине и без ум!" Това Шекспир за някоя като тебе го е казал!
-
Не познавам по-лъчезарен и позитивен човек от теб!
-
Полата и свирката ми напомниха нещичко от моите Amores:
"
...Не, Светочка! Последното нещо, което искам, е моите и- мейли да те накарат да плачеш! Сега ще ти разкажа нещо смешно! Дребни случки от нашия емигрантски фолклор, да ти изтрия сълзичките.
Тръгват две мои приятелки, деловата, вечно бързата и на думи, и на действия А. и усмихнатата и спокойна Б. да пътуват с метро.Б. е току що пристигнала в Мадрид от едно малко село в западна България.”Старото куче”, както казваме ние, ще я учи как да се оправя по улиците на милионния град.
-Купуваш си билетче от този автомат- пъха А монета в цепката.-После го вземаш и влизаш в метрото.
Отиват те двете пред входа с машинките, които са от стария модел, с въртяща се на тях къса метална бариера.
-Пъхаш тук билета-обяснява кратко и делово А.-Буташ с коляно и влизаш. Гледаш мен и правиш същото, ок?
А пъха билета, влиза и тръгва към влака, без да се обръща. Вратите на вагона се отварят и тя а-ха –да влезе, когато си дава сметка, че Б я няма до нея. Обръща се назад и що да види: Б се пъчи пред входните машинки и ръкомаха, ухилена до ушите, а до нея две момчета от охраната я зяпат в устата.
-Ти , приятелко моя, -казва Б по –късно, когато и двете са се настанили благополучно във вагончето-защо ме излъга, че трябва да бутна с коляно? Вдигам аз ту единия, ту другия крак, като някой щъркел и- нищо! Добре, че дойдоха момчетата от охраната, че да се разберем! Едното от тях и телефона ми поиска даже!
-Как не се излъга някой да поиска моя!-сопнала се А.-Тичам тук като луда вече четвърта година и –нищо! А на тебе, нали си хубавица, на четвъртия ден те огря слънцето! Ами да! Ако продължаваш да си запряташ полата и да вдигаш крака насред метрото, другият път няма да си искат, ами направо ще те ...
Проблемът бил във височината им. Старото куче е около метър и осемдесет висока, а другата е дребосъче. Коремчето и едва стига до коляното на приятелката и. Трябвало да бутне бариерата с него."
-
Хубава си ти .На снимката се вижда.Значи не си героинята от разказа.
-
Ще ти свиркам...като хващаш окото, я...Пък и готинко пишеш...Светка...До скоро...Ив
-
Много често, докато бях млада...Светланке, комплименти ли си просиш. Ти винаги ще си млада и привлекателна. За свирките - свирката е хубаво нещо... приятно е.
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif> -
Усмихна ме!
-
Добро утро, Цонке, денят днес с теб ще ми е по-красив!!! Нека и твоят е такъв, изпълнен с много поводи за усмивки!!!
-
Добро утро със шестица и усмивка!!!!
-
Е, мноо ти мерси, няма що Мая, напомни ми че не се сещам какво съм яла, но помня от ранно детство, така ли?! Стара ли ме наричаш, ти на мен ли говориш така?! На ти тогава една а на живо може и две да ти дам, ако си изпапкаш пелмените.
Странник, можеш да викнеш: Мими, Лили, Ели! Все на едно име ще се обърнат...ако викаш силно. На мен ми се е случвало. Оглеждам се в една витрина и след малко от заведението излита мъж и...тези имена ги изреди. Стана ми смешно. Седял с компания и като ме видял...Покани ме да ида при тях. Отказах, но си поговорихме и ми стана готино, че някой...А в този момент не се чувствах много добре. След случката вдигнах глава...и се усмихнах. Животът е...хубав, въпреки моите грижи.
Елена, много ти благодаря!!!
Ангеле, усмихна ме, благодаря!!!
Силви, ние с моята приятелка и двете бременни, вървим, а зад нас младежи ни посвиркват. Аз за цялата бременност качих шест кила, а бебето се роди 3.650, така че само едно коремче. В гръб – маце. Вървим с Руми и тя казва: Обръщаме се на три, за да спрат. Завъртаме се на токче и...смях. Не една, а две бременни. Изненадка!
Светлана, нямаше как, наистина бяха готини!
Ице, аз ако бях започнала да правя стриптиз, до 25 щях да ги докарам...по три, ама малко ми беше пиенето, та ви го спестих. А за улицата, да знаеш, че лично ще те заведа до която кажеш!!!
Ронда, ето и на теб , заслужи си ги!!!
Поздрав и за теб, Ивон!!!
Колко хубаво ни беше, Петинко!!! Ти ако не беше дошла, ако знаеш какво те чакаше...
Леонардо, палавница съм, щото съм на 32. Като стана на 52, ще стана по-сериозна...ама друг път! Ето ти и на теб една.
Сеси, благодаря!!!
Запомних те, Забравена и сърдечни благодарности!!!
dolcevita (Сладък Живот):, на моята внучка аз съм най-добрата приятелка. Тя ми споделя много важни за нея неща. Задаваше ми онзи ден въпроси и аз й отговарях на всички по начин, по който да ме разбере. Тя е на седем годинки. Изслуша ме внимателно и ми каза: Бабо ти си много умна, знаеш всичко! За нея аз съм умна. За децата ми, за майка също знам, казвали са ми го. С много хора, когато съм беседвала, съм усещала, че им е приятно с мен и не е необходимо да го казват в прав текст. Копнееш да го чуеш и си сигурна, че си умна, значи...или си по-красива, отколкото умна, или хората ти се възхищават тихомълком или не общуваш с точните хора. Шегувам се, разбира се, дано ти се случи!!! А е много трудно да ни видят такива, кавито ние мислим че сме. Дори най-близките ни хора могат да сгрешат понякога в преценката си за нас.
Доче, мила моя, усмихна ми душичката!!! Нека и аз имам един недостатък поне.
Ани, не отиваййййййййййй, какво те чака в продължението...
-
Позитивизма ще спаси света
Отивам на следващия, че нещо съм те пропуснала -
С риск да се повторя(Знаеш от къде)Имаш само един недостатък-излишък от чар!И все така да ти подсвиркват младоците...
-
Беше ми приятно и забавно да прочета! Поздрав!
-
И без да съм мъж, заради теб бих минала няколко пъти по толкова километра от града до Бриз-а!!!
Щото си те обичам! Ей за тва!!! -
!!!!
-
Айде стига де! Аз като те знам на живо мога да ти дам не повече от 35 - 36. А там на Велинград като кълчеше снага, го докарваше и към 30.
Между другото да ти кажа, твоят набор го имам вече двадесет години и нямам забележки. Тъй, че не се оплаквай от годинки.
Като се видим, ще те питам и аз за онази другата улица, понеже в наше село няма такава.
Ето ти и от мен малко усмивки за весели почивни дни! -
Чудесен арбитър си!!!
-
Хах, сетих се нещо от моята младост. Вървя с приятелка по центъра, бременна съм в деветия месец. И като ми опънал огромния корем роклята, талията ми отзад... чудо. Свиркаха, зад нас три момчета, подхвърляха свалки и в един момент като ни изравниха... мълчание, споглеждане и плясък по челото. А ти Светленце колко си хубава...!
-
Благодаря за усмивките, Лажова!
Взех си повече от една...
-
Прочетох с удоволствие! Поздравления - чудесен разказ!
-
ето ти няколко 'щото помниш от илядо осемстотин и некоя - затова не за друго
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Иначе по темата-"Само ако можеш да я видиш с мойте очи!!!"