Беше напъпила пролет. Краят на април. Тъкмо парковете около площада бяха обрасли в зеленина. Натежалите коси на брезите се люлееха над главите на разхождащите се и спираха мъхчетата на върбите по въздуха. Работници в гащеризони подвикваха зад косачките си, докато машините бръмчаха оглушително,оставяйки след себе си остра миризма на окосена трева. Вятърът я разнасяше. Събуждаше плъзналият народ по площада на града от зимното вцепенение. Майки с колички разговаряха оживено и си разменяха съвети. Без да забелязва нито хората, нито да обърне внимание на раззеленилия се парк, покрай който минаваше, нито да улови аромата на трева, носещ се по въздуха, Радо – висок и хубав млад мъж се беше запътил към погребалната агенция. Той вървеше умислен и вглъбен. Беше започнал да придобива чувството, че без баща му, всичко което е постигнал е жалко и безсмислено. Превъртаха се в главата му спомени, облечени в зелени, селски поля и река скрила смеха на волното му детство. И защо? Защо по този начин? Защ ...