3 min reading
ЕДНО НЕЩО НИКОГА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ
Да си с някого е трудно, понякога досадно. То е като да си блъскаш главата в стена отново, отново и пак, и отново. Да си с някого, е избор. Нелесен, но нужен. За да си с някого, са нужни желание и воля. Твърде често последното (волята) е това, което не ни достига. Липсата й разклаща желанието. Мисълта, че щом досега сме живели без този човек и сме се справяли добре, е прекалено навлязла в ума ни, а е толкова залъгваща, гнусна и грешна. Не е важен факта, че е отскоро в живота ни и не сме достатъчно привързани към него, а това, че животът занапред би бил по-хубав с него.
Най-страшното е, че никога не знаем със сигурност какво става в главата на другия. Обикновено виждаме само крайния резултат. Най-тъжното е, че се отказваме. Така е по-лесно. Най-глупава е мисълта, че така е по-добре. Щастливата развръзка идва, тъй като си вярваме.
И после - животът продължава. Разбира се. Така трябва. Каквото и да става, той не спира да ни бута, спъва, дърпа, преобръща, тър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up