А двата дни минаваха като миг. Разказвахме си детски истории, мързелувахме и се изтягахме блаженни. Любехме се всеотдайно и като невидели.

- Петро, все искам да ти кажа. След случката във вилата, и това , че аз съм тази действителната, а не Естела, Йорго  загуби интерес към мен, а аз два пъти.. Какво като съм по-обикновенна, за слава и облаги ли бях  при него. Не дойде повече на работа, наша позната каза, че задействал връзките на баща си, какви ли връзки може да има един бакалин, и казал, че не иска и не може  да работи един срещу друг и в един офис, с предателка. Кой е предателят според теб, а.

Силвия помълча малко, подсмръкна, впери поглед в тавана, сякаш там пишеше нещо и тихичко промълви.

- Петро, ти как мислиш, ама откровенно, честно - изплю камъчето тя, образно казано - Как мислиш, експеримента постигна ли своята цел, или го объркахме. Премислих доста неща през отпуската, низ от съвпадения или нагласени неща. дано не греша.

Да вземем теб, може да си най-съвестния служител във фирмата, но ти си чужденец, изведнъж се изявяващ като некоронован лидер, приготвяш закуски, разрешаваш спорове, макар и дребни сред нас. Успя да разубедиш онази двойка от другия отдел да останат, да не включват и говорят по Вайбър, Скайп, и те те послушаха. Не се поддаде на съблазанта на Васа. Привлече като лидер и Янис и  ме спасихте. Така и не разбрах от какво дойде стомашното ми неразполужение, аз която съм издигнала хигиената в култ. Ами промяната в Йорго, желанието му да активира мобилният ми и комутатора..

Ами защо вие с Мина , като сънародници участвахте, искаха да ви съберат или противопоставят... А Нико, къде носеше заявките ни, защо само той.

А изведнъж Соня се оказа Президент и собственик на Агенция, без малко да загине от слънчев удар, ако ти не прояви съобразителност,  тя нямаше вяра на другите ли.

Нямам отговор не само на тези  въпроси, а ти,... смяташ ли, че всичко това беше случайност или сценарий.

Но се доказахме, че човешата раса е по-силна  и независима от разни устройства и приложения.

           Притисках се нежно към нея, галех в захлас косите й, раменете. Мислех си, ето още един споделя моите съмнения за Експеримента, изглежа със  сплотеността ни  несъзнтелно объркахме всичко

Наистина съвкупност от случайности ли беше всичко. Кой и защо подстрекаваше Нико и Мина да се държат приятелски, свободно. Кой насъсква онази двойка от другия отдел да използва мобилните си, ами кой даде нещото за разстройство на Стела и защо. Само бързата ни намеса с Янис предотврати изгонването й, или и Йорго можеше да изхвърчи тъй като ще използва чужд комутатор.  А кой, кой рови в багажа ми да открие моите устройства,... Мина, едва ли, с нея няма какво да делим, радваше се видимо, че се изявявам като лидер, радвах се и аз , че е намерила  Нико..

Нико,... той нямаше кураж за такова нещо. Секссимвола Васа, тя беше искренна с мен.

Соня,...Да тя спечели доверието ми, изчезна изведнъж и от бързината не е прибрала нещата ми на мястото им. Не е успяла да открие барерията на мобилния, нито комутатора омотан в чорапите. Но защо.

Махнах принебрежително с ръка.

- Е, каквото и да е, експериментът приключи. Те да си правят изводи. А как мислиш, нашето експеримент ли ще бъде

- От кого зависи момчето ми, не е  ли от самите нас. Трябва ли да правим експерименти с живота и в него. Не, нали.

Повдигна се на лакет и очите й се впериха в мен.

- Абсолютно си право - отговорих сериозно - Всичко зависи от нас самите.

            Изглежда и във фирмата бяха забравили за разказаните приключения в Експеримента. Всеки се занимаваше с обичайните си дела и служебни ангажименти, и отново никой не обръщаше  особенно внимание на другите колеги.

Е, разбира се Васа и Янис, Мина и Нико, и Стела и моя молост, се поглеждахме скришом и намигвахме, или облизвахме с език устните си '' Ох, колко сладко беше всичко онова там...''

Не, че течението  ме понесе със Стела, но я чувствах по-различна от другите ми познати.

следва....