Елхраикската библиотека
Multi-part work
-
1688 2 3Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
-
1200 1 2Prose » Science fiction & fantasy
-
1397 1 3Prose » Science fiction & fantasy
-
1497 2 4Prose
-
1205 1 4Prose
-
1378 1 1Prose » Short stories
Елхраикската библиотека
Част 1
Оригинал в английски: Кирил Димитров
Превод на български: Сенестел
Редакторство: Кирил Димитров
Бриана подреждаше купчина карти от преди началото на новото летоброене, съдържащи подробности за тогавашните единадесет океана върху пергамент, който беше станал крехък от старост. Тя доближи свещта до една от картите, за да прогони дълбоките сенки на кръглата зала. Внимавайки да не повреди безценния предмет със синия пламък, тя се вгледа в нащърбеното клеймо в долния край. Името на картографа беше толкова избледняло, че беше почти невъзможно да се разчете.
– Може да е от трудовете на Дотрофски – промълви Бриана и внимателно сви картата, бъркайки в гънките на намачканите си дрехи за връв. След като завърза отново свитъка, тя огледа помещението, проверявайки високите полици на каменните стени.
– Дотрофски, Дотрофски… – Бриана напяваше тихо, докато опитваше да си спомни къде е сортирала другите му карти. Зачуди се дали да не се спусне до приземното ниво, за да може да провери в регистъра, но изтръпна при мисълта за толкова много стълби. Тялото ѝ вече не беше същото както едно време.
– Може би в сектор тридесет и четири? – зачуди се тя на шега, следвайки дъгата на стената и четейки надписите в движение. – Географски изследвания на Малевски, Котал; той пише речници, какво правя този том тук? Хореций, изследванията на Веркилов…
Бриана се спря с ръка върху подвързията на последната книга, а пръстите ѝ проследиха фамилията на дядо ѝ на корицата. Майка ѝ беше донесла книгата в библиотеката преди повече от шестдесет години…
Тръскайки глава, за да прогони спомените, Бриана продължи напред. С приближаването към раздел тридесет и четири полиците се извиваха нагоре, следвайки тясното стълбище на кулата.
– Трябва да е някъде тук.
Над нея се дочу мощен камбанен звън, отекващ между стените на стълбището, и Бриана се спря, повдигайки глава нагоре. Това, което очите ѝ не виждаха, беше отпечатано в ума ѝ: огромните камбани на върха на кулите се клатеха достолепно, обявявайки тържественото си послание.
Тя, разбира се, беше разчела знаците; все пак Бриана беше библиотекарката на Елхраик, независимо дали по свой избор, или не. Тя беше живяла тук сама повече от четиридесет години и библиотеката я беше превзела толкова цялостно, че тя се беше превърнала в част от нея. Тишината на книгите, оставени разгърнати в мрака, ѝ шептеше. Стонът на непрестанните ветрове в каньона, виещи през кулите, я предупреждаваше. И въздухът в изоставените библиотекарски коридори застиваше в очакване, когато Бриана минаваше през тях.
И въпреки че дълбоко в себе си тя таеше вълнение, тя се молеше всеки ден да не е права. Никой друг не заслужаваше съдба като нейната.
Бриана постави внимателно свитъка върху най-близката полица, отбелязвайки си на ум да намери правилното му място по-късно. Доближи се до процепа на тесен прозорец, а свещта трепереше в ръката ѝ. Отдръпвайки посивяващата си коса назад, тя впери поглед надолу; въпреки височината на двадесет и третия етаж, тя все пак можеше да различи масивните дъбови порти в основата на библиотеката. Пред тях стоеше фигура със скрита с качулка глава, в черна роба, която се ветрееше от постоянните въздушни потоци на каньона.
Бриана видя как новодошлият вдигна ръка и въпреки че знаеше, че е невъзможно, можеше да се закълне, че чу звука от почукването по вратите.
© Kiril Dimitrov All rights reserved.
Значи направо ще кача втората част идния понеделник.
