Мисълта, която  като мълния ме проряза  беше, че искам тази жена. Не може  само богатите да имат всичко. И аз голтакът  исках  това бижу. Не съм  мултимилионер, но смея да твърдя, че съм чаровен. Даже хубав и умен. Тъмните ми очи  и тъмната коса, леко матовото ми  лице привличат жените. Казват, че приличам на Бандерас…ехеее…Красавиците ми се лепят и никога не съм оставал без жена. Но нищо сериозно  с тях. Все още не искам да живея с никоя за постоянно. Животът е още пред мен. На есен ще чукна 32, не съм престарял за бога. А мисис Ризинг…тя ме провокира  и  искам да  я  разбера  що за човек е…Дяволита  красавица, която не и пука за нищо, която със  зеленият си поглед  ме прикова и се чувствувам като влюбен глупак. Цял ден мислех за Емили Ризинг. Имах усещането, че я познавам от някъде. Ровичках си из главата, но не успях да разбера какво е това смътно чувство, че съм я срещал. Грабнах телефона през почивният ми час на обед  и търсех ли търсех. Гугъл  услужливо зареди  няколко страници за Джон Ризинг, милионер, бизнесмен, благотворител и какво ли не. Джон Ризинг е на 77 години, от няколко години вдовец  и преди три месеца се е оженил за Емили. Опааа… сладката Емили е новата златотърсачка, успяла да омае в мрежите си златната кокошка Джон! Джон изглежда добре за възрастта си, запазен, усмихнат, но някаква суровост лъха от сивите му очи, сякаш те пронизват  тръпки. Лелеее, да не излиза човек пред него…Чета за Джон  и вече добивам представа, че този тип не е много готин и по-добре да не му се пречкаш насреща. Но сладката Емили, нейният аромат на океан и прошепнатите думи от карминовите устни ме главозамайват. Един глас ми нарежда, че трябва да съм предпазлив  ако искам да получа Емили, но друг го пресича и му казва да млъкне. Представях си как ръцете ми я милват, устните и се разтварят за моите и аз потъвам в нея…Тръскам глава и изпъждам  тези мимолетни мечти. Връщам се пак в магазина и продължавам работа. Времето се точи безкрайно. Изпих още две кафета, но натежалата ми глава не се прояснява. Поглеждам пак часовника. Стрелките сякаш са се застопорили и не мърдат. Успявам да изтрая още няколко клиента, които ме разиграват като  маймуна и в края на краищата не купуват нищо. Опаковах колекцията за мисис Ризинг  в  най-прекрасните кутии, аранжирах ги с панделки и финтифлюшки, както подобава за изискана клиентка. С удоволствие хлопнах  вратата на магазина  и заключих  витрината. Бързо карах към дома ми, защото беше вече седем, трябваше в осем да съм на линия. Живея в крайните квартали, там наемите са по-евтини. Влетях  в асансьора в последната секунда преди да се затворят вратите му. Вътре беше съседката от горния етаж с нейния пудел. Хич не ми беше до празни приказки, затова  само я поздравих  и се умълчах. Жената подхвана разговор, но като видя, че не поемам спря. Някога съм любезен и отговарям  на такова бъбрене, но сега исках да си трая. Отключих апартамента  и влязох. Климатикът  жужеше  и  беше приятно студено. Така ми се пиеше поне едно питие, но си избих тази мисъл от главата. Влязох под душа и оставих  студените струи да се стичат по мен. После грижливо се обръснах, обилно  се полях с астършейв лосион  и се загледах в огледалото. Добре  изглеждаш пич! И не си лош човек, не правиш мръсно никому...     Намигнах весело.

 И побързах да се облека. Метнах се на спортната ми кола, нагласих навигацията  с адреса и потеглих към дома на Ризинг. Пътят криволичеше  на запад към Санта Моника.  Карах по крайбрежието  и океанът се разстилаше като сребро. Беше още светло и последните слънчевите  лъчи се отразяваха в синята безбрежност. После започнаха да стават леко пурпурни като пламъци на пожар.Беше красиво. Реех поглед и вече бях в отлично настроение. Палмите надничаха  отстрани на пътя и дългите им ресни  се огъваха и шумоляха от вятъра. Аз усилих  радиото и траках с ръце по волана. Беше ми гот. Гледах джипиеса  и  спрях до огромно имение. Пред високата  порта се спрях, но след няколко минути тя се отвори  и започна  се движи. Бях очакван  и наблюдаван  от някъде. Подкарах колата по асфалтиран път  и навлизах в имението. От всякъде крещеше богатството  на Джон Ризинг. Този човек се е родил със сребърна лъжичка в устата. Дали е щастлив? Има ли нищо, което може да го очарова? Или изненада? Бяла сграда като дворец изникна пред погледа ми. Високи мраморни колони се извисяваха гордо  и показваха  благосъстоянието  на собственика. Цветни градини, дървета и храсти спираха дъха от красота и стил. Слязох от колата, взех кутиите и тръгнах към този дворец. 
  Вратата се отвори и една сеньорина  с испански акцент ме покани в огромен хол. Оглеждах  дискретно накацалите по стените картини и тогава пред мен изникна Джон Ризинг.  Направо хлъцнах…Изгубих ума и дума. Изненадах се, защото очаквах да видя Емили Ризинг, но успях да скрия досадата си от срещата с този тип. Наистина е неприятен. Властен, могъщ  и много, много неприятен. Очите му са като мътно сиво езеро. Преценяващи  и пронизващи. Подозира всеки за нещо си. За него всички са слуги и лакеи. Поразгледа  ме Джон и усетих, че май завидя на младостта  и физиката ми. После устните му се събраха в една тънка цепка, а бръчките по лицето му се изопнаха.
-    Здравейте, разбрах от прислугата, че носите бижута за съпругата ми. Оставете ги на тази маса, моля – избълва със заповеднически тон Ризинг.
-    Ок, сър.

    Изгарях от желание да изработя някак този тип, ръцете ме сърбяха да го просна на земята и да стъпча висоикомерното копеле...

    Тръгнах наперено да оставям кутиите, когато по мрамора  зачаткаха  токчетата на Емили Ризинг. Тя се появи в пълния си блясък. Беше с рокля от екрю, описваща всяка фибра от тялото и, а тъмната и лъстяща коса беше вдигната на кок. Лицето и беше безизразно и застинало. Какво ли и минава през ума? Май не е много хепи, че съпругът и се е върнал. Емили не го обича, ясно е като бял ден...но защо е с него? Може ли да търпиш някого само заради едни пари???
-    Джон, днес съм щастлива, че попаднах на тази колекция ! – изведнъж изчурулика Емили  и една усмивка грейна на лицето и. От ледена шушулка стана като медена капчица.
               Боже, каква метаморфоза е тази жена! Мисля си аз и още по – страстно си я пожелавам. Запали ми пак въображението и интереса. Хлънах като последния глупак.

    Джон я прегърна и засия. Стар глупак! Не вижда по - надалеч от носа си. 

                  Още повече я искам, защото е недостижима. Лумва пламък  в мен. Искам я и за това, за да покажа на този надут пуяк нещо… Погледите ни с Емили се кръстосват за миг.

         И за двамата ни е ясно, че това е само отсрочка…

        Следва……….