Еньовден
(по народни вярвания)
Слънцето се събуди и усети лека болка. Днес Еньо, малкият немирник, наметна кожуха, видя къде трябваше да го кърпи и се хвана за работа. Той направи това, за да подскаже на Слънцето, че първите стъпки към зимата са направени. А какво е зимата за слънцето? Нима не знаеш? Това е неговата смърт. Затова и го заболя при ставане от сън и се разтрепери.
Слънцето нямаше как да пребори неизбежното, затова и направи това, на което беше научено. Влезе във водата и се къпа дълго, дълго, пеейки песента на живота. Тази песен направи водата лековита и всеки, който се изкъпе в нея, ще бъде здрав и силен. Така е и така ще бъде - този, който дава живот, не може да носи смърт.
След като се изкъпа хубаво, Слънцето изскочи на полянката и се отърси от водата. Капчиците, които остави по тревите, заблестяха, а вдъхнатият от песента живот ги направи лековити. Няколко самодиви видяха този блясък и заиграха хоро, стъпвайки леко, много леко, за да не ги смачкат, а само да им дадат още сила. След малко ще излязат жените, ще наберат билки за седемдесет и седем болести и половина - половинката е за онази, за която лек няма - ще поиграят и те мълчаливо и ще отнесат по малко Слънчева сила в домовете си, под формата на билкови китки, за да ги пазят цяла година от болести и зли сили.
Слънцето започна бавно да умира. Ще мине много време, докато разберем това. Първо то ще напича с пълна сила през летните дни, ще ни гали ласкаво през есента и ще се сбогува с нас през зимата, преди отново да се прероди. През пролетта.
© Весислава Савова All rights reserved.
