Широк двор имаше дядо Стоян, като харман и лесно неговите синове можеха да разтоварят колата с воловете, пълна с чували жито. Навсякъде по стобора имаше гърнета, а на две места до него - купчини червена пръст. Дядо Стоян имаше двама сина Димитър и Иван, които задружно живееха в бащината къща, обичаха се, помагаха си и работата им вървеше. Правеха грънци: хубави, писани паници, делви и стомни, които откарваха по полето и заменяха за зърно, грозде и рядко за пари. Не бяха богати, но и недоимък не знаеха, всичко си имаха, както и разбирателство помежду им. Дядо Стоян не работеше, беше вече стар и кокалите го боляха. Всичко остави в ръцете на синовете си, а той по цял ден стоеше на едно столче пред грънчарницата и се препичаше на слънце. Синовете му бяха работни и на драго сърце подкараха неговият занаят. Ходеха с воловете за пръст, бъркаха, извайваха с ръце, шареха и тъй, както ги правеха с мерак се получаваха грънци, от хубави, по-хубави. Цялата работилница беше пълна със стомни, делви, ...