След като повече от година го писах онзи роман, изпитах неистово желание да го публикувам. И който търси, намира - в случая намерих онзи сайт. Там започнах да пускам романа на части. Явно се е образувало силно застойно огнище в мозъка ми, защото по това време, за ужас на себе си, почнах да пиша и стихове.
Някъде около 24-ти май възникнаха проблеми със сайта, които силно ме разтевожиха да не би да го затворят, преди да съм си довършила романа. Писах на администратора. Оказа се, че проблемите били финансови. Поради това имаше около един месец време, в което сайтът ту работеше, ту не работеше. Това беше поводът за много интензивна кореспонденция с онзи администратор.
Като дългогодишно занимаващ се с литература, той много добре умееше да вмъква литературни пасажи и стихове, които звучаха като едва ли не написани за мен. Макар че не можех да не забележа неизброимите правописни и стилови грешки. Той си разказа биографията. Намерихме общи теми - и той имал дъщеря, на възраст колкото моята, и ...