- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- Кой се излага? Аз ли се излагам? – пищеше вън себе си от бяс русокосата Мария и метна през перилата клубен флаг, надран на ивици. – Ти се излагаш!
Автобусът го нямаше. Едър мъж в тъмен костюм нервничеше и току поглеждаше часовника си. До него млада майка подрусваше ревливо бебе в количка.
- Не флага, не! – махаше с ръце, все едно искаше да спре засилил се насреща му влак, съпругът.
Мария се скри в апартамента, а той започна да събира вещите от земята.
- Пак закъснява – мърмореше мъжът в костюма. – А обеща! Тържествено обеща!
- Кой е обещал? – обърна се към него майката с количката. – Шшът! Тихо, мами, тихо! Оу - оу - о!
- Той, как кой? – посочи с глава зад гърба си мъжът, без да се обръща. – ...