В една топла майска утрин, когато имаше лек бриз, а отвън идваше душната миризма на липа от парка заедно с детския глъч и викове, смесени с дразнещите, но по своему приятни за ухото на дядо Ненко, звуци на мушиците, накацали по топлите мекици или звътнящи около ушите и носа му, вратата на стаята му леко се открехна.
От там се подадоха две малки глави - на внуците му Серафим и Яна. Зад вратата освен тях се бе насърбала една тайфа, включваща сина на дядо Ненко Стоил, снахата Сара, големият внук Ваньо, заедно с приятеля му Иван.
Дядо Ненко имаше рожден ден и всички искаха да го изненадат, и успяха.
Последно време дядо Ненко не излизаше често, а от старост вече трудно ходеше, даже вече използваше инвалидна количка. Всичко в него бе съвсем състарено - лицето сбръчкано, винаги с полуотворена уста и с разсеян поглед, а ръцете му загрубели от тежката работа на младини, но духът му бе всякога весел, млад, жив.
Силно се зарадва от изненадата щом тайфата влезе с малка торта с двуцифрено число на ...