Наблюдавах я тайно, докато се взираше в захвърлената кукла лежаща на пода на терасата. Племеникът ми беше отрязал косата ѝ в момчешка прическа и сега лицето на барбито изглеждаше много грозно, а главата на торса неестествено голяма. Сигурно и тя се чувстваше така. Като куклата. Не ѝ съчувствах. Присмивах ѝ се. Аз съм ѝ брат все пак, по-малък съм от нея. И дрехите ѝ бяха обикновени, и стойката ѝ беше неправилна, да не говорим за цвета на косата, който този път беше боядисала в русо. Глупачка! Блонди! Не чуваше какво ѝ приказвам. Слушаше музика с огромни слушалки и като че ли сънуваше с отворени очи. Сънуваше и записваше на лаптопа. Пак на терасата. Не пиеше кафе. Веднъж опита и го повърна. "Кафето е за ленивците, които искат да се събудят – ми каза веднъж - аз ще се събудя, точно преди да умра. Предпочитам вода." Аз съм загрижен за нея. Глупости, просто ми се искаше да е по-нормална и да не ме излага пред гаджетата ми. Непрекъснато ѝ правех забележки, да вземе малко да поумнее, да се ст ...