Dec 16, 2013, 6:14 PM

Frost

  Prose
793 0 0

Отварям очи сякаш на сън. Но всичко тъй реално. 
Сух студ сковал земята в ледени окови. Лют вятър пищи неистово между голите дървета, грозно издълбани... Имена и криви сърчица... Дълбоки преспи прегръщат асфалта. Луната по-ярка и от звезда.  Нощта по-светла и от деня. Смъртта по-красива и от живота.

Оръфана проститутка пристъпва плахо. Изморена, премръзнала... ужасена. 

Безброй кости оформят релефа. Още димящи вътрешности рисуват картината на живота. Вени и артерии... разпилени... в повече посоки, колкото измерението ни позволява. Кръвта тече, не засъхва. Топи снега и разкрива още. Още тъга. Още безпомощност. Още страдание. Писъкът полита. Отговор не пристига...

 Кракът ми трепва. Пръсти шават. Усещам, ще се движа. Ето, надигам се полека. Погледът ù все така закован надолу. Към земята. Към картината. Платното, ангелът все още отдолу... Под стотиците тела на злополучни смелчаци, дръзнали да доближат светлината... Да се изправят очи в очи със Съдбата... Паднали в боя за Свободата. Свободата на духа. Духа на тялото. Тялото от живота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ханк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...