May 5, 2015, 8:18 PM

Галя 2 

  Prose » Narratives
769 0 1

The work is not suitable for people under 18 years of age.

4 мин reading

2

 

  – Трябва да я преместим ей там на онази маса – каза Пранчев на сестрата. 

  В ъгъла имаше ниска маса за медицински манипулации. Галя се огледа, очевидно се чудеше какво ще последва. Опитах се да срещна погледа й, но тя сякаш нарочно ме отбягваше. Калина, сестрата, избута носилката близо до масата и метна една формална усмивка към Галя.

  – Би ли извикала Мона да ни помогне? – каза докторът.

  Сестрата кимна и излезе. Върна се минута по–късно, следвана от друга сестра.

  Вдигнаха внимателно Галя, после подпряха горната част на гърба й върху масата. В същото време Калина подпъхна нещо, което приличаше на висока табуретка, под задните й части. Лекарят издърпа изпод табуретката един омотан с ватирана материя прът и го нагласи така, че да подпира прасеца на пострадалия й крак. Десният й крак бе избутан безцеремонно настрани, така че стъпалото й да легне удобно върху ниското пластмасово столче, което бе подпряно до стената.

  – Какво ще правите? – попитах разтревожено аз.

  – Бедрената й кост е счупена, трябва да я обездвижим – каза Пранчев.

  Вторачих се в лицето на Галя, очаквайки реакцията й. Тя просто си пое дълбоко въздух и въздъхна.

  – Добрата новина е, че фрактурата не е разместена и не се налага операция – добави докторът.

  – Направо преливам от щастие – изсъска презрително Галя.

  – Много добре! Щастието винаги е от полза, млада госпожице.

  – Просто съм изнервена и уплашена – отвърна Галя. – Не ме слушайте какви ги дрънкам.

  – Знам как се чувстваш, мила – каза Пранчев и извади усмивка тип „Дядо Коледа”, която дори изглеждаше съвсем непринудена.

  Лекарят отпрати Мона, извади ролка бял плат и отряза от нея едно парче с дължина около метър и половина. Оказа се, че платът е двоен и прилича на чорап. Нахлузи края на „чорапа” върху пръстите на Галя и го издърпа нагоре по стъпалото й, а после и над глезена. Когато стигна до прасеца, се наложи да повдигне леко крайника. Галя трепна и стисна зъби, сподавяйки вика си. Лекарят се извини и търпеливо изчака пристъпът на болка да отмине. Минута по–късно горният край на чорапа вече бе издърпан до прашките й.

  – Хубав крак. Жалко, че сте го счупили – каза Пранчев.

  – Всъщност не успях да се справя сама, затова помолих един голям пикап да ми помогне – рече Галя с подигравателна нотка в гласа си.        

  – Пикапът е свършил добра работа, фрактурата е направо идеална.

  – Май говорите сериозно. – Галя се впери подозрителен поглед в лекаря.

  – Разбира се, че говоря сериозно. Няма разместване, не се налага хирургична намеса. Не ми плащат да се шегувам с пациентите – каза той и се засмя.

  – Пикапът очевидно си е знаел работата, но въпреки това много ми се иска да открия шофьора – вметнах аз.

  – Ох, има опасност да бачкам извънредно – каза Пранчев.

  Галя се изкиска, но бързо си налижи да млъкне, защото заради неволното помръдване болката се засили.

  – Трябва да направя нещо, което вероятно ще ви причини неудобство – обяви Пранчев.

  – Вярвам, че ще го преживея – каза пренебрежително Галя.

  – Надявам се. Ще се наложи да отстраня прашките ви.

  Сините й очи се ококориха от изненада.

  – Ама защо? Наистина ли се налага…

  – Не мога да ви гипсирам както сте си с тях.

  – Защо?

  – Няма да можете да ги сваляте, а това може да се окаже голям проблем, когато ви се приходи до тоалетна.

  – Мислех, че само кракът ми… – измънка Галя.

  – Трябва да се обездвижи тазобедрената става. Тоест до кръста ще сте в гипс.

  – Правете каквото трябва! – каза троснато тя и сякаш потъна в дълбок размисъл.  

  Пранчев запретна полите на роклята й над талията и сряза прашките й с бързо движение, като докато ги издърпваше настрани, покри интимните й части с парче марля.  

  – Благодаря – каза плахо Галя.     

  Докторът кимна и започна да опакова финия й глезен с вата. В същото време Калина омота широка ивица плат около талията й и я залепи с лепенки.

  – Сега имаме само бял пластмасов гипс – каза Пранчев пет минути по–късно, когато приключи с ватирането.

  – Предполага се, че момичетата си падат по розово, нали? – каза Галя и присви устни от погнуса.   

  – В повечето случаи точно това предпочитат.

  – Белият ще свърши работа.

  – И аз съм на същото мнение – каза лекарят и започна да покрива с пластмасов бинт стъпалото й.

  – Какъв ужасен ден! – възкликна Галя.

  – Ще се опитам да компенсирам, като ви обездвижа добре, и то с качествени материали.

  – Не ми е до шегички – каза тя и стрелна възрастния мъж с остър поглед.

  Пранчев си затрая. Приглади старателно влажната изкуствена материя, покриваща прасеца й, после се зае с коляното й.

© Хийл All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А какво има тук за червена точка? Иначе, като начало на разказ, 2съвсем не е лошо. Очаквам продължение...
Random works
: ??:??