Мильо (Мильо Велчев)
133 69
Jun 28, 2021, 6:23 AM

Гара Левски 

  Prose » Narratives
1513 3 7
2 мин reading

ГАРА ЛЕВСКИ

 

Случи се в една мразовита нощ на гара Левски. Пристигнах с влака от Варна около полунощ. Връзката за Ловеч беше след четири – пет чàса.

Ужасен студ! Чакалнята – неотоплена, печката на твърдо гориво – отдавна загаснала. Това не пречеше на няколко човека да потропват около нея, да потриват и протягат ръце. Други крачеха нервно, прегърбени и унили; току присядаха уморено по пейките, но скоро ставаха, разтриваха вкочанени ръце и крака и пак запристъпваха.

Вниманието ми привлече една дама на средна възраст. Стилно облечена, хубава прическа, а и тя самата – красива, семпло гримирана. Измори се да крачи из чакалнята и седна.   Мигом до нея се присламчи един бездомник. Дрипав, мръсен, грозен… Видях погнуса в очите ѝ и не се учудих, че бързо се отдръпна в края на пейката. Дрипльото сгуши глава между реверите и само козирката на каскета му остана да стърчи.

По някое време излязох да изпуша една цигара навън, но с лице към чакалнята видях сцената, която никога няма да забравя.

Тя се огледа и като видя, че никой не я наблюдава, леко се приплъзна обратно. Огледа се – и пак. И пак! Докато накрая се долепи до смръдливия, мръсен, бълхясал бездомник, притисна морско-синьото си манто към него и намерила желаната топлинка, притвори блажено клепачи. Това ме потресе! А той дори не помръдна, не я погледна. Само раменете му странно започнаха да се издигат и спускат. Вдишваше и издишваше, вдишваше и издишваше… Дълбоко, развълнувано. Защо ли? Дали от аромата на нежния женски парфюм, или от мисълта, че една красива жена се докосва до него?

„Гледай ти, гледай ти! – помислих си. – Ето как едно и също място, в едно и също време (в случая – чакалнята на гара Левски в тази мразовита нощ) за едни може да бъде Ад, а за други – Рай!“

 

© Мильо Велчев All rights reserved.

The work is a contestant:

Къс разказ »

14 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми! Успех!
  • Глас.
  • Сърцевед си, Мильо.
  • "Случи се в една мразовита нощ на гара Левски". Според мен трябва да има някаква индикация за месец или поне за сезон, та да се ориентираме - "една мразовита декемврийска, януарска, февруарска...нощ". А иначе описаното е потресаващо.
  • Явно нямах необходимост, когото в една силна жега пристигнах на гара Левски...
    Бях свикнал с гара София, гара Бургас, че дори с гара Карнобат, където връзката за Варна е неизбежна.
    Гара Левски ми се стори в окаяно състояние!
    Едва тогава разбрах, че в Северна България има ж.п.гари,където са добри за филми отпреди много години!
  • Гара ЛЕВСКИ,... само че съм пътувал за Свищов,... спомних си ''онази'' гарова чакалня ,...не пушех, но излизах за няколко минути на свеж въздух, .. а вътре се носеха миризми от всякакъв произход
  • Имам спомен от една такава чакалня. Уж загаснала печката, а ламарината топла и ми стопи подметката. Много истински пишеш... И в най-малкия детайл има достатъчно дълга история.
Random works
: ??:??