Пролетта дойде така неочаквано и бързо покрай поречието на река Осъм, че ледените шапки на тихата вода се напукаха от яд и притеснение.
Клокоченето в плитчините на тази провинциална рекичка донесе успокоение на северният вятър и той утихна в полите на тучните полянки.
Малки жълти петънца засветиха под блясъка на мартенското слънце, като разхвърляни монети и привлякоха към нежните си тичинки възбуденото жужене на пчелите и ефирният танц на пъстрокрилите. На една такава, окичена с аромати и цветове поляна една дребна фигура облечена в яке и джинси клечеше и правеше нещо доста загадъчно и тайнствено. Тя се оглеждаше крадешком, дали някой не я гледа и зад полуголите клони на един храст облагородяваше почвата с биологични добавки.
Разпуснатите черни и дълги коси издаваха половата принадлежност на тайнствения силует, която явно имаше някаква неотложна потребност да усети утринната роса с най-милото си.
- По дяволите!Смартфонът ми се намокриизмърмори тя, когато забеляза, че той се е измъкнал ...