Мошеникът влезе в кръчмата. Не беше хан или странноприемница, не беше дори ресторант. Беше кръчма – много хубава и чиста, в един от по-богатите квартали на града, но кръчма. Що за човек би убил един от най-богатите хора в града, ако не и в държавата, и след това би отишъл да запива в кръчма?! Имаше повече логика да го намери в бардака с червената врата от другата страна на улицата! Но не, беше в кръчмата с най-малоумното име в града! Чарли беше видял голямата изрисувана табела над входа на “Ухиления Лешояд” и беше обиколил сградата три пъти, за да се убеди, че иглата на компаса сочи точно нея. И въпреки че го видя вече три пъти, пак не можеше да повярва на името!
Кръчмата беше полупразна заради сравнително късния час, но останалите клиенти бяха основно сополиви благородничета и синчета на магьосници, които прахосваха парите на родителите си за уж чуждестранен алкохол с високо качество. Чарли можеше да усети силната спиртна миризма, носеща се от повечето чаши и отворени бутилки, без дор ...