Господи, колко си хубава в неделната сутрин
Господи, колко си хубава в неделната сутрин с рошави къдрици, сънени очета и боси крачета. Гледам те и не мога да осъзная материя ли си или ефирна космическа субстанция, плазмена закачка от спектъра на Светлината. Устните ти, венчелистчета на разцъфващ зюмбюл танцуват по ръба на чашата кафе. Пръстчетата ти, пролетни листенца, трептят за светлината на моите устни. Очетата - цветчета на момина сълза весело се забавляват със слънчевите зайчета на нахалните слънчеви лъчи. Босите крачета с пръстчета цветчета на великденче, жадуват ласката с топлината на моята Любов. Господи, колко си хубава! Ти - букет от пролетни цветя. Колко е стройно тялото ти - ваза изпълнено с живата вода на Любовта и цветя, цветя цъфтящи по теб... живи деца на Вселенската Любов! Господи, колко си хубава в цветната утрин на цветният празник! Честит празник, мое цвете! Честит празник... Любов!
