Графоман
ГРАФОМАН
Това беше в началото на практиката ми, когато още трудно определях, дали пациентът ми е луд, или нормален. Помня, че въпросният случай се появи в едно януарско снежно и студено утро, седна на посетителския ми фотьойл и ме загледа изпитателно, все едно, че аз бях пациента, а не той.
Записах го в книгата, 51-годишен, с адрес в централната част на града. Докато вършех това, направих и първия, т.нар. общ преглед. Ведро лице, спокоен, изучаващ ме поглед, гръб облегнат на фотьойла, крака кръстосани, ръцете длан в длан, върху коляното на горния крак. Т.е. нормално, леко затворено общо поведение. Следваше въпросът за причината за визитата му. Мъжът леко се усмихна, смени кръстосаната стойка, наведе се леко към мен, направи „миещи се длани” и колебливо започна:
- Не мога да се спра да пиша – прошава с рамене, леко наклони глава и пак ме загледа изучаващо.
„Оп-пала”, изтананиках си вътрешно аз и веднага си припомних лекцията на професора ми за „психопатичните състояния” , към които спадаше и графоманията. Спомних си съветите му за трудностите при диагностицирането и предупреждението, „внимавайте да не счупите нечие творческо дръзновение”. Явно с тези мисли в главата съм изглеждал доста странно, защото пациентът ми се усмихна отново и ме закова с въпроса:
- Ще продължаваме ли, или да си ходя?
Оправих си аз физиономията и си проведох интервюто.
Разбрах, че е започнал като пионерче със стихчета в сп. „Славейче”, после като студент е кореспонденствал на в. „Студентска трибуна”. Един дълъг период отглеждал деца и правил кариера като счетоводител и от около година прописал отново, ама така че задръстил няколко литературни сайта и библиотеката си със собствени писания.
Предписах му препоръчваната в такива случаи обща отвличаща терапия (спорт, разходки, забавления с приятели, курс по танци, отглеждане на земеделска продукция и т.н.) и повече не го видях, до вчера.
Вчера, на представянето на новата ми книга „Погледни в себе си”, накрая на опашката за автографи стоеше човек, чиято физиономия по някакъв начин се беше настанила в моята памет, но не можех да си спомня как. Дори името, което ми каза, не ми говореше нищо. Като пое книгата, той ми стисна ръката, наведе се към ухото ми и чух:
- Докторе, на мен градинарството ми помогна, пробвай и ти!
© Лордли Милордов All rights reserved.
