На сянка се вирее трудно, оцеляват плевелите и съвсем малка част от култивираните растения, онези с по-щастлива съдба. Но това не е урок по ботаника, нито пък някакъв друг вид урок.
Никой не мисли за собствената си сянка, за това каква е, къде е, кога идва, кога си тръгва. Сянката е едно от нещата, които сме склонни да прежалим в името на каквото и да е, подобно на нещо напълно непотребно. Не съм се замисляла за моята, докато не разбрах, че влача твоята.
За спомен ли е, за награда, за наказание? Да я използвам ли, да я похарча, да я изям, да я изпия? Умее ли да върши нещо полезно? Нямаш представа, но как да имаш след като дори не знаеш, че е при мен. Не си я подарил, не си я изпратил, дори не си я забравил, защото изобщо не ти е пукало… нека не звучи като обвинение.
Питър Пан шиеше сянката за петите си, беше ужасно притеснен, че би могъл да я загуби. Умно момченце.
Тази работа със сянката може да е много глупава, но може и да не е. Ако оставиш отпечатъци по нещо, по-късно, при определе ...