Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, скрит зад воала от нежни, перести облаци.
Имаше и такива хора, които предпочитаха да останат настрани от израстването на деня и отваряха очи едва когато той започваше да старее. Сред тях бяха онези, които работеха след полунощ, любителите на нощния живот и Г.Х. Той беше безработен, а през всичките тридесет и осем години земен път, така и не усети притегателната сила на купоните. Не защото не беше харесван. Напротив - висок, атлетичен, с гъста, черна коса и бадемови като форма и цвят очи, той беше желан от много дами. Г.Х. имаше гладка мисъл, а книгите, които беше прочел през годините, му помагаха да я изрази толкова образно, че веднъж художникът Живко, с когото бяха приятели от деца, го поп ...