И нищо не е случайно...
Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, боледувало от хепатит (което предполага специална диета) краче чупило, слабичко... Щом седнах, скочи в скута ми. След задължителните празни приказки, пъхнах Джипси-Шушу (така я бяха кръстили) под дрехите си и се прибрахме. Останалото е история... По-умно и добро куче не съм имала. И така 13 години. Остаря Шуши, разболя се. Рак на матката. Предлагаха операция. И как щяла да оздравее, и бла-бла... Не знаейки какво да направя изрових в една стара книга номера на клиниката за дребни животни и дивеч. Обадих се плачейки.
Никога няма да забравя думите на този добър човек. Не го попитах нито какъв е, нито за името му, но думите му няма да забравя никога:
– "Не давай на касапите да режат животинката за пари. Стара е, боли я, пусни я да си отиде, дала ти е целия си живот. От обич го направи."
Направих го. За тази стара история си спомних, защото съм в аналогична ситуация със старата ни кучица на вилата, но все си мисля за това колко е важно да откриеш подходящия човек в точното време... И нищо не е случайно...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
