И ти ли, Джес?
Непослушно е Слънцето днес. Не иска и да разбере, че е едва Януари - блести и топли като майско. Добре, че послушах Джес и излязохме на разходка в парка. След като се натича на воля, закачих й каишката и седнах на една от пейките. Слънцето ли? Съвсем неусетно беше стигнало чак до сърцето ми. Дори Джес, усмихната, седна до мен и се загледа с любопитство към съседната пейка. Погледнах и аз - едно момиченце стоеше право, а срещу нея на пейката бяха седнали, предполагам, баща й и баба й. Заслушах се в разговора.
- Искам да стана доктор и да лекувам пеперуди, защото ги обичам. Ще стана най-добрият доктор. Всички пеперуди ще идват при мен. И ще получавам много парички.
- Колко? - попита бабата.
- Сто!
Наум, разбира се, прихнах - Ей на това му се казва голяма заплата.
- Аз, като малък, исках да стана строител. Вярно, днес съм строителен инженер - бащата се замисли за момент, въздъхна и продължи - е, не направих най-хубавия замък за феята със сините коси, но съм доволен когато направя какъвто и да е проект. С паричките, които ми плащат, все още мога да те обличам като принцеса.
- А аз - усмихна се бабата - исках да стана художник. Исках да стана много известна. И до днес пазя картини, които съм рисувала тогава - тя погледна към бащата и сякаш заради него продължи - и въпреки, че не станах художник, любовта ми към красивото остана. Тя ми помогна да разбера, че щастието на хората се крие в малките неща...
- Как в малките неща, бабче? Аз имам големи мечти...
Джес видя колито, с което обича да си играе, и ме задърпа към него. Много рядко се случва, но сега го направи така, че все едно животът й зависи от това...
© toti All rights reserved.
Припомни ми за моите детски мечти. Списъкът ми е голям.
