ИБРАХИМ
.
Той се казваше Георги. Бай Георги, така го знаех аз и другите работници. Когато постъпих на работа просто не го забелязах от хилядите хора, които идваха и си отиваха в трисменния режим на работа.
Бай Георги беше свит и скромен човек. От малцинството. Работеше много и може би затова никой не го виждаше.
Един ден бях тръгнал по моста. Пред мен видях Георги. Откъсна една клонка от върбата. Настигнах го бързо и го попитах, на майтап:
- За какво ти е тази пръчка, бай Герги?
А той отговори:
- Меря с нея добротата си.
-Защо? Нима има мярка за доброто?
- Има... - навел глава отговори той.
-Ами защо Георги? Как избра това на
българско име? ...