Илюзия
Стоях си на дивана. Бях спокоен. Знаех, че всички около мен са щастливи. Усмивките им - нестихващи и някак си неусетно заразни. Наистина нетипично силен смях се носеше из цялата стая. Бирата се разливаше навсякъде. В интерес на истината, по-голямата част се изливаше на масата, на пода или върху някой случаен наблюдател. Но това нямаше значение... Чуваше се смеха и аз се радвах.
Дойде тя. Ах, колко е красиво това момиче! Има изключително силен поглед, не съм срещал друга като нея, така забележителна, така неповторима! Може би любов, не знам. Знам само, че от доста време мечтаех да бъда с нея. Седна до мен, на дивана. Не виждах на къде гледа, защото беше сложила тъмните си очила. Прииска ми се да ги махна и да впия очи в нейните. Но вътре в себе си усещах страх, защото, макар че се усмихваше, знаех, че мрака се е вкопчил в нея и пие жизнените и сили. Жалко... Бях готов да и предложа всичко, но тя... Опитах да ú обясня, да я спра, да я вразумя. Ха-ха, сега като се сетя се чувствам ...