Ноевият ковчег не е потънал кораб! Да, в Черно море са погребани душите на много смъртни – то се бунтува, то се гневи! Но въпреки страшния им, демоничен тътен, морските вълни не са успели да разбият дигите на живота! Ноевият ковчег устоя на превратностите на времето!

       Той е нашата съдба, той е нашата България!

       Колко красиви и величествени са българските планини! Гордо се издигат кремъчните върхове на Балкана, достигнали небесната вис, потопени в синева! Горите миришат на бор, на дъб, на сочни мъхове и билки. Въздухът искри, прохладен и чист...

       И колко плодородни са равнините и низините български! Белите реки бавно и мелодично извиват станове сред зелените хълми. Лъчезарните струи на слънцето напояват с благодат тучни ниви, дъхави ливади, зреещи градини, кехлибарени лозя... Бликат минерални извори, тичат пенливи бързеи, а над тях с наситени пролетни цветове сияе дъгата – единственият земен път към Рая!... 

       Не е необходим огромен кораб, за да побере цялата тази прелест – с богатството на животинския и растителния свят, с чудните гласове и волния полет на птиците, с винаги будното небе от сребърни изгреви и златни залези над българската шир – над Мизия, Тракия, Родопите и Македония! Има я България!

        Високи и недостъпни са Балканите, където сам Господ Бог е поставил своя отпечатък! Неотстъпчиви и непокорни са планинците, пазители на тази свята земя! Огнен е техният дух, непреклонен пред всякаква тирания и робска участ!...

        Хилядократно по-силно трябва да обичаме своята Родина! Защото няма по-страшен потоп за човешкия род от тъмните сили на омразата, на разсипничеството и грабителството, от черния грях на отцеругателството и предателството, от безверието и братоубийството, и от... смъртта!