Ирационални въпроси към имагинерното в собствените девиации на мисълта
Готвил ли си на огън, запален от лунна светлина?
Целувал ли си устни на жена, обсипани със слънчев прах?
Погалвал ли си тяло на момиче, изваяно от тревистата роса?
Препускал ли си с коня син по наклонения лъч на кривото пространство?
Плувал ли си в река, извираща от горските мъгли?
Пръскал ли си хаос от добрини и милостини във вселенските ливади?
Видял ли си на малките деца очите-ружи, цъфтящи вместо вакуум в душите?
Създавал ли си тези, които да те създадат?
Направил ли си искри за слепване на следващия свят?
Да! Тогава, имало е смисъл. Може би!
Не! Всуе всичко е било. И съм бил!