Историйки от джунглата

   Маймунката Муцунка се ослуша тревожно и се огледа със страх наоколо. Ревът на съблезъбия се носеше като парализиращ газ из джунглата. Стадото маймуни се спотаи по високите клони на вековните дървета.

   Муцунка бе най-жилавата и красива женска маймуна. Опашката ù бе по-дълга и по-пухкава отколкото на другите женски. Козината ù бе с червеникаво златист оттенък и сякаш имаше прическа на главата си, направена от майстор стилист. Тя можеше да се катери по най-високите клони и да достига най-узрелите и вкусни плодове от върховете на дърветата. Мъжкарите я уважаваха за това. Самите те не можеха да се покатерят до там, защото бяха много тежки и всеки опит завършваше с чупене на клони и тежки контузии. Въпреки това много от тях, когато бяха гладни, я причакваха, докато слиза и ù отнемаха плодовете.

  Муцунка обаче захитря. Започна да яде на място. Мъжкарите се ядосваха известно време, дори я замеряха с клони и буци, но не можеха да хвърлят до там или не я улучваха. Накрая се примириха.

   Водачът на групата, могъщ и груб 180 килограмов маймуняк, който бе и официалният ”собственик” на женските, обичаше да изненадва често Муцунка отзад, но тя започна да си топи задните части в нападали червени плодове, които миришеха неприятно и така отблъскваше водача.

    Тя харесваше Бленуващия. Пъргав маймуняк, който често стоеше сам на върха на някое дърво със зареян поглед далеч над джунглата. Всъщност той бе единственият мъжки, който можеше да се катери толкова на високо.

   Един ден тя го завари със забит в луната поглед. Зачуди се с какво ли толкова го е запленила тази голяма жълтеникава топка. Погледна към нея, после към него. Видя отражението на две луни в зениците му и реши, че и тя има магическа сила, с която може да го заплени така, че да я гледа по същия начин.

   Навря опашката си в лицето му в знак на благоразположение. Отначало той не ù обърна внимание, но тя продължи с ласките си, като започна да го гали по слабините. Накрая го предизвика, дърпайки го за маймунството му.

   Бленуващият я поведе надалече извън лагера, за да не ги чуват. Муцунка издаваше силни и възбуждащи звуци, които веднага щяха да бъдат уловени от другите мъжкари и най-вече от водача на стадото.

    Когато свършиха със страстите, а те не бяха като на повечето от стадото, защото си бяха намерили по-различно дърво с жилави клони, които не се чупеха и там на един от тях се чувстваха като във водно легло, или по-скоро като на люлка, в която люлееха инстинктите си, Муцунка се покачи на съседното дърво, което бе с прекрасни жълто-оранжеви плодове и откъсна най-едрия плод. Даде го на любимия си и замечтано се загледа как той започна да го яде. Тя не искаше. Бе заситена.

   После заедно се покатериха до една вдлъбнатина, прикрита от много клони и заспаха сгушени.