из "Хрониките на Звяра"

Той харесваше работата си, която се състоеше в това да буди хората според предварителната им заявка. Ден след ден звънеше и помагаше да стават навреме за ангажиментите си. Той бе доволен... той бе будилник...
Една вечер Човекът по погрешка го нави да звъни, макар че сутринта нямаше нужда да става рано. И будилникът звъня... даже му хареса, защото във всеки има по нещо гадничко, дори и в будилниците... особено в тях... И така от време на време той започна да звъни и в сутрини, за които не бе навит, но съвсем рядко, за да не го помислят за развален... И много се кефеше всеки път... Докато една сутрин...
Всичко си беше на пръв поглед нормално - Човекът нямаше нужда да става рано, а будилникът реши да си направи веселото и:
- Зъър зъър зъър - доволно иззвъня той, а после пак: - Зъър зъър зъър...
- АУ! - отскочи от мястото си с уплашен вик миг по-късно будилникът, а на доскорошното му обиталище се стовари един чук.
- Рррр... ще звъниш само когато си помолен за това!!! - изръмжа Звярът и се обърна на другата страна, за да си доспи.
А будилникът? Ами той много харесва работата си и вече звъни, само когато го помолят предварително за това...