ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ти бях купила за рождения ти ден. Не знам, колко време съм лежала така. Но помня, че не мислих за нищо. Не, не бях заспала, нито медитирах. След няколко минути, а може би и час се изправих. Ударих се в един от кашоните, които бяха пръснати навсякъде в стаята ми. Но не ме заболя. Наведох се и го отворих. В този момент, сълзите тръгнаха. Стичаха се бързо като река по моето бледо лице. Изпитвах силна болка, а те бяха и горещи. Нямаше смисъл да ги трия, защото знаех, че това няма да помогне. Не издържах и затворих кашона. Седнах на леглото и заплаках силно. В апартамента не бях сама, но се чувствах така. Никой не дойде при мен, защото знаеха, че не искам да виждам никого. Телефона ми звънна, но не го дигнах. Последваха милиони съобщения, всичките едни и същи. Не ги прочетох. Отворих бутилка вино и давех сълзите си в чашата. А телефона не спираше и не спираше да звъни. .........
ДЕН ВТОРИ: Същата стая, същата бъркотия. Хладилника е празен, както и гардероба. Не можех да си оправя багажа. Куфарите и кашоните все още бяха пълни с дрехи, книги и различни вещи. Алармата звънна. На работа съм. Станах от леглото и отидох в банята. Торбички под очите. Супер. Мазна коса. Още по - добре. Вързах се, облякох първите дънки, които видях в куфара и един черен пуловер. Взех си чантата и старите ключове и тръгнах. Тъмно е и е студено. Просто чудесно. Работния ден свърши бързо. Прибрах се и отново се хвърлих на леглото, заровила глава във възглавницата. Заплаках отново. Сега ми бе позволено. Телефонна отново звънна. По работа. Естествено.................................
ДЕН ПЕТИ: Нищо не се е променило. Хладилника продължава да е празен, а стаята пълна с куфари и кашони....................
ДЕН ДЕСЕТИ: Отново нищо. Болката не минава, а спомените нападат моето съзнание. Сълзите не спират, а виното свършва. ............................
ДЕН ДВАЙСТИ: Време е за пазар. Нали така се прави. И какво от това. С нищо не помогна. Само виното си струва. Поне продавачката вече знае какво да ми даде, когато вляза в магазина.
ДЕН ТРИЙСТИ: Ура. Оправих един куфар. Време е за почивка. .............................
ДЕН ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ: Супер намерих твои дрехи! Сега трябва да ги върна! Къде ли сложих виното?
ДЕН ЧЕТИРИДЕСЕТ: Какво се случва? Какви сме ти и аз? Приятели, бивши?
ДЕН ПЕТДЕСЕТИ: Ето, успях! Най - накрая! Всички дрехи са на мястото си, книгите, всичко. Стаята е почистена и оправена. Време е !
ДЕН ПЕТДЕСЕТ И ПЕТИ: БУМ! Само това, ще чуеш! А щом се случи, аз ще бъда свободна от теб, защото колкото си по - далеч от очите ми, толкова е по - добре за моето разбито сърце. БУМ! Само след няколко минути, ще бъда свободна и няма да те видя повече, защото вече ще си в гроба. ........................ БУМ - БУМ Сбогом и на теб, разбито мое сърце.
© Гергана Будинова All rights reserved.