"Да гледаш как някой друг върши дивотии си остава вечно безплатно удоволствие."
Мрънкалото

"Ако не познаваш тъмната си страна - не си цял."
Ръмжачът

- Тогава още се учех - заяви Ко Та Рак.
- Така ли? - вдигна вежда Гар Ван. - А сега?
- Сега... - сви рамене котакът. - Също се уча, но на други работи...

"Има ограничен брой възможности, по които да тръгне пътят на мисълта - мисля, че са само 10 на... много високо степен, така че колко му е да се случи нещо случайно. Иначе съм на мнение, че нищо не е случайно и всичко във Вселената е свързано (май холистика му се вика на това), но понеже не винаги ни е съдено да разберем връзката, сме измислили случайността."
Сянка

"Хората често подхождат ирационално към страховете си."
Гар Ван

- Страхувам се - отговорил Ко Та Рак. - Небето да не падне и да не смачка чинията ми, докато още не съм я опразнил...

- Страхувам се да бъда непрекъснато човек - свил рамене Сянка.- И за това отвреме-навреме чат-пат съм и вълк...

- Страховете са нещо лично! - заявил Мрънкалото и повече дума не обелил по темата.

- Виждам колко много хора се превръщат във вещи на вещите си - казала Черната Пантера Ра.- Страхувам се да не си позволя да ми се случи и на мен...

- Какво прави Сянка?
- Не знам - сви рамене Но Щен Вълк. - От 15 минути е в тоалетната и издава странни звуци...
- Да не би...
- Не - махна с лапа вълкът. - Влезе с книжка.
- Ахаааа - кимна с разбиране Ко Та Рак.

- Може ли да те питам за експертното ти мнение?
- Когато някой пита за експертно мнение - сви рамене Гар Ван. - Значи вече знае отговора и просто иска някой да го потвърди.
- Как се досети?! - възкликна Черната Пантера Ра.
- Практика... - небрежно махна с ръка сенчестата. - Питай.

- Гар Ван, карай по-внимателно! - извика Ко Та Рак.
- Добре - махна с ръка тя. - Но защо?!
- Дръж здраво волана! - паникьоса се Но Щен Вълк.
- Ще бутнеш хората по улицата! - отново извика котакът.
- Какви хора?! - учудено изгледа празната улица сенчестата, после се загледа преценяващо в Ко: - Ти какво си пушил?
- Ниищоо - сви рамене Ко Та Рак.
- Гледай пътя, гледай пътя!!! - писна Вълк. - Аз повече няма да се возя в една кола с вас!!!

- Какъв е този цвят?
- Повръщано зелено - отговори му Ко Та Рак.
- Блях - сбърчи нос Но Щен Вълк.
- Точно така - щракна с лапа котакът.- "Блях" му е официалното име.

- Внимавай да не се разболееш - изръмжа Черната Пантера Ра.
- От какво? - учудено повдигна вежда досадникът.
- От болки в ченето и сътресение на мозъка - мило го осведоми Гар Ван.

- Дай пет - вдигна лапа Но Щен Вълк.
- Земи десет - плесна го два пъти по лапата Вълк в Сянка.
- Ето ти рестото - чукна приятеля си по лапата Но.
- Уиии! - размаха лапа над главата си Сянка.
- Не се вика "Уиии", а "Ухаа"! - поправи го Но Щен Вълк.
- Ухаа! - размаха лапа над главата си Вълк в Сянка и се ухили с доста тъповата усмивка.

- Сега всичко е в твоите ръце - заяви Капитан.
- Лапи - уморено въздъхна Ко Та Рак. - Лапи, аз съм котка...
- Не ми възразявай! - изръмжа капитанът. - Май някой е станал твърде голям за своите мустаци...?

- Какво е станало тук?! - изумено се огледа Гар Ван.
- Сещаш се - небрежно сви рамене Но Щен Вълк.
- Не! - отбранително размаха лапи пред себе си Ко Та Рак. - Не е това, което се сещаш...

- Какъв цвят да е суитчъра? - попита продавачът.
- Какъвто и да е цвят - сви рамене Гар Ван. - Стига да е черен.

- Но, какво правиш?!
- Упражнявам се да се усмихвам - отговори вълкът и се озъби страшно.

- Хъм - скептично погледна надолу Ко Та Рак.
- Споко - тупна го по рамото Но Щен Вълк. - Само първият път е трудно, като карането на колело е...
- Ти никога не си карал колело!

- Какви са тези очила? - въпросително повдигна вежда Гар Ван.
- Правят ме по-умен - скромно махна с лапа Ко Та Рак.
- И става ли? - полюбопитства сенчестата.
- Какво? - не разбра котакът.
- Няма значение...

- Ти си идиот!!! - изръмжа Сержант.
- Не - скромно сви рамене Сянка. - Това е прикритието ми.

- Хъм - замислено се почеса по главата Черната Пантера Ра, разглеждайки хаоса наоколо причинен лично от нея. - Ако се напъна, ще взема да си извлека поука.

- Закъсняват! - нервно се огледа Но Щен Вълк.
- Кой ги води? - попита Черната Пантера Ра.
- Уа Шо Ро - отговори й вълкът.
- Но той не може да намери и снежна топка в зимна виелица! - възкликна пантерата.

- Не, не, не! - размаха ръце Буцата. - Всичко сте объркали!
- Така ли?! - учуди се Гар Ван и преценяващо се загледа в продуктите на масата. - И къде бъркаме?
- Много е важно - авторитетно започна да обяснява Буцата. - Когато се прави таратор, да се разбие добре киселото мляко.
- Ние не правим таратор - изтъкна сенчестата, но кой ли да я слуша.
- Също така краставиците трябва да са нарязани на кубчета...
- Обаче ние... - опита се да се включи отново Гар Ван.
- ... чесъна трябва да се настърже...
- Но... - вече едва се владееше сенчестата.
- ... а подправките... - продължи да каканиже, все едно че четеше рецептата от готварската книга Буцата, обаче този път го прекъснаха така, че нямаше как да го игнорира:
- Тръгвай, тръгвай, че бързаш - безжалостно го сръчка в ребрата Но Щен Вълк, който със сериозно опасение наблюдаваше гримасите, които пробягваха по лицето на Гар Ван.
- Бързам ли?! - учуди се Буцата и предизвикателно размърда мускулите си, заради които бе получил прякора си.
- Бързаш! - изръмжа сенчестата. - И ако не се ометеш оттук до три, ще съжаляваш! Еднооо...
- Хъм - скептично изсумтя Буцата и застана във впечатляваща бойна позиция.
- Двеее...
ДРЪННН...
- Ааа!!! - каза Буцата (като се свести малко по-късно) най-общо към света като цяло, а не конкретно на надвесилият се над него с тиган в ръка Сянка в частност. - Никой не каза триии...!!!


- Не правете така! - изръмжа ефрейтор Верг.
- Защо?! - искрено се учуди Сянка.
- Защотооо... - започна Верг, чудейки се какви доводи ще хванат подходяща почва при тези меко казано странни индивиди. - Цивилизованите хора на правят така.
- Защо пък да съм цивилизован?! - попита сянката.
- Защо пък да съм човек?! - в същият момент попита и Черната Пантера Ра.
- Защотооо... - отново проточи ефрейторът, но явно реши да се откаже: - Оф, Фитил, би ли бил така добър да се заемеш с отделението си?


- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - Къде сгреших?!
- Хъм - изсумтя и ефрейтор Верг. - Първата ти грешка бе, че не отчете факта, че партньорът ти не е по-умен от паста за зъби.
- Хей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Аз съм тъп, а не глух...
- А втората? - попита пантерата.
- Втората ти грешка... - започна да обяснява Верг, обаче вълкът го прекъсна с думите:
- Втората ти грешка е в това, че не питаш правилния индивид - след тези си думи той се озъби любезно на ефрейтора.


- Хъм - изсумтя Гар Ван подозрително загледана в течноста в чашата си. - Какво е това?
- Отлежало - отговори ù кръчмарят.
- Хъм - отново изсумтя сенчестата и предпазливо близна течноста. - Отлежало какво?
- Специално петдесетдневно отлежало кафе.
- Ахам - кимна Гар Ван и побутна настрана чашата. - Нека някой друг да му се наслади...