Трябва да минеш по моста със затворени очи и без да го докосваш, като в същото време мислиш за желанието си. Винаги съм считал това за сантиментална измислица, но днес имам нужда някак да подредя хаотичните си мисли и да намеря смисъл в това, което ми се случва. Искам да се чувствам отново сигурен.
Щом затварям очи и тръгвам по моста, веселата мелодия на уличните музиканти изчезва и чувам само силните удари на сърцето си. Стъпките ми стават все по- бавни и несигурни и изведнъж се спирам и отварям очи. Защо така се уплаших да премина?
Оглеждам се в опит да се успокоя. Какъв е този свят, който повърхностно обитавам вече тринайсет години? Повечето надписи по моста не са съкровени желания, а обикновени цинизми и реклами. Не разбирам защо толкова много хора искат да изпъкнат не с красотата, която търсят и създават, а със своята първичност. Къде мога да намеря сигурност, смисъл?
Тръгвам отново по мостчето.
- Не се страхувай, ще го направиш! – шепна си мислено, но след няколко крачки отново с ...