1 min reading
Изгрев и залез. Залез и изгрев.
Слънцето се ражда. Изгаря докосналите го и си отива. Но ние отново и отново се надяваме да го видим. Макар и в сетния си миг. И затова винаги искаме само едно – да доживеем до утрото. До последното свое утро.
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Звездите се появяват пред нас и завинаги остават в сърцето. Макар и невидими. Знаем, че са студени, но на всяка цена искаме да са до нас. Да се любуваме на очарованието им, да ги докоснем, а после да останем при тях, защото на земята вече всичко ще е еднакво мрачно.
Изгрев и залез. Залез и изгрев.
Може ли някой да обясни защо са еднакво кървави нахлуването на мрака и събуждането на утро? Защо толкова си приличат? Алени и красиви. Но ако едновременно се родят слънце и звезда, сливайки се в едно-единствено същество? Кой е избрал цвят на кръвта да свързва появата пред нас на Слънце и на звезди?
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Неповторими и безмълвни като изпълзяваща от вената кръв. Незабравими, когато ги съзреш сред земн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up