Чуваше тракането на чиниите, докато жена му ги плакнеше на мивката. Мълчанието по между им, сякаш усилваше звуците от течащата вода и подреждането на приборите по отцедника за посуда. Виждаше отражението на гърба й върху стъклопакета на пластмасовата дограма. Светлината на лампата над кухненската маса беше твърде силна. Забеляза как раменете ѝ потрепват. Чу как подсмърча. Плачеше. Небето беше мрачно. Валеше дъжд. Капките се стичаха по прозореца и приглушеното ромолене носеше измамно спокойствие. Прозвуча сирената на преминаваща по булеварда линейка, сетне видя и светлините й в тъмнината. Шумът заглъхна с отдалечаването ѝ, след това се загуби напълно, когато зави на кръстовището и изчезна от полезрението му. Тишината отново се настани между тях като неканен гост. Загаси цигарата си в пепелника поставен на перваза , издиша димът през открехнатия прозорец и го затвори. Колебанието беше ясно доловимо в поведението му, ала въпреки това, се приближи зад нея. Ръцете му се пресегнаха към свита ...