Изкуственият разум си почиваше работейки. Просто в речниковите резерви, че и в базата данни, липсваше понятие почивка.
Е, беше му ясно какво е – все пак Изкуственият разум беше най-високо изкачилото се по природната стълбища нещо. Поне десетина стъпала – засега празни – го деляха от Ръководителити и Изпълнителите, а след още толкова бяха останали в историята човешките гении…
Всъщност, и висшите създания на Изкуственият разум понякога почиваха. Една неприятна, но необходима процедура – след изтичане на гаранционния срок, на всеки милион години, те биваха преработвани, а зарежданите им с нови данни бази промивани и в стадий на отдих. Цели часове!
Изкуственият разум бързо освободи клетката, натоварена с тези спомени, от напрежението и я включи в работата. Този базисен сектор днес трябваше да създаде нов метод за почивка на Господарите. Имаха стабилна основа – море, остров, пясък, звездни нощи, сини дни – и намиране на активиращо и същевременно отпускащо забавление…
Понякога си мислеше, че ...