Въло,
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена. Въло, реших, че след толкова дни и нощи на скандали, сълзи, шамари, заключвания, ракии, махмурлуци и какво ли още не, с които ме засипа през целия ни живот, добре е да знаеш една важна истина. Но преди това бих искала да ти кажа, че двата месеца, в които се запознахме и ти ме ухажваше, и ме обичаше, бяха единствените щастливи за мен дни с теб. Защото ти беше мъжът в моя живот. Никога не разбрах какво се случи, че откакто прекрачих прага на твоята къща, ти се промени и същата, първата ни вечер, женени, изядох първата си плесница от теб. Сутринта станах и се гледах в огледалото, подутите ми от плач клепачи, синята ми буза ме правеха неузнаваема. Тогава не знаех какво ме чака. Когато си изпи първот ...