Изпитание на волята, духа и обичта 2

                     Качихме се на нещо като подобие на автобус. Местните награбили кашони с някакви провизии, ние с раниците си, оставаше да има и няколко живи кокошки или петел.

Прахоляк и вътре, и след автобуса.

                     Албергето, или правилно го нарече оня служител, общежитие, като  казарма. Наредени два реда легла, къде допрени по две, къде единични, но прилично оправени. Тя се отправи към свободно само легло, и току да въздъхне облекчено.

- Не, ела тук на двойните, трябва да сме винаги един до друг - успях да й прошепна.

Без да роптае сложи раницата си и се изтегна на леглото, аз я последвах на другото. Някъде шуртеше вода, баня или тоалетна с развалено казанче.

Тя се огледа, някои от мъжете и жените се бяха разсъблекли и се суетяха около леглата си.

- Чакай малко, преди да легнеш, повдигай възглавницата си да не се е скрила някоя бубулечка и после да се изплашиш, ето така -  говорех и  взех възглавницата й, повдигнах и изчетках под нея с ръка, изтупах я - Същото и със завивките, проверявай ги винаги.

Проверих и моето легло, съблякох се набързо и под одеялото.

Катрин обиколи леглото си, малко ме досмеша, с разкопчани дънки, нагоре без блуза, а със завързани обувки.

- Гледаш ли ме

- Не

- Изобщо не,...не съм ли интересна - малко ядовито промълви

- Интересна си, особено със запретната една презрамка на сутиена ти - засмях се

Последва светкавично обарване на лява-дясна презрамка.

- Излъга ме, нали

- Излъгах те, но сваляй го и си сложи тениска, нощите тук изглежда ще са хладни.

- А ако ми стане студено...

- Завий се добре, с гръб затисни одеялото - я посъветвах

- Ще си дадеш ли ръката да я хвана, страх ме е - промърмори тя

- Даа, ето я,... а сега заспивай.

                 Утрото дойде неочаквано бързо. Кой ще те остави да се излежаваш и наслаждаваш на топлото легло. Глъчка, шумотевица, шляпане на боси крака по пътеката между леглата

- Мис Катрин, спиш ли, да ставаме, а - попитах тихичко - Виж другите са готови, или ще ги изчакаме още малко, на спокойствие си вземи душ ли, какво е там, не знам.

Само стисна ръката ми в знак на съгласие.

                 Пиехме нещо като имитация на кафе, сигурно влиза в ''менюто'', всеки ръфаше от бисквитите си. Групичката чакахме нещо, но и ние на знаехме какво. Дойде някакъв с накривено таке и важно  изрече

- Хосе се обади, че ще дойде утре и тогава ще поеме групата, ще спите тук по местата си и няма да плащате допълнително. В селото има магазин, малко ресторантче, а на два километра има параклис и там може да си ударите печат.

Ние специално не бързахме за никъде. Взехме си сандвич, шише с вода и цял ден обикаляхме из баирите,  или из селцето, имахме вече и първия печат.

Към 10 часа на другият ден дойде Хосето. Невзрачно човече, но със самочувствие, защото знаеше архаичен английски и се разпореждаше. Ние на такива им казвахме мръхльо.

Подреди ни десетимата в редица с раници пред краката. Минава отпред, отзад, какво гледа и той не знае. После ни изкомандва с раница в ръка да минем няколко крачки напред. Какво не му хареса Катрин, поспря се пред нея.

- Ти, не можеш да издържиш, само ще бавиш групата,... без тебе. Другите в 12 часа тръгваме.

Погледнах я, очите й насълзени, чупи пръсти, аха да избухне в плач.

- Ей, чакай, чакай  малко, това е годеницата ми, щом тя няма да дойде, отказвам се и аз. Няма да дойдем и двамата.

Хосето ме изгледа малко изплашено, вероятно за пръв път се осмеляват да  нарушават ''законите ''му,

или е видял големия нож, запасан  на колана с канията, на раницата ми брадвичката в кожен калъф.

Помислил си е,  '' Този от нищо не го е страх, и докато извикам ще ме утрепе за едното чудо ''.

А мен ме достраша, това Хосе ако извика полицията, отиде ни пътешествието... Мърморейки нещо ни обърна гръб и се настани на сянка.

Катрин ме хвана за ръката и се притисна в мен. Горката, цялата трепереше от страх.

Тръгнаха в 12 часа, а ние останахме под сянката.

- Благодаря ти, спаси ме, иначе какво щях да правя тук сама - проплака тя

- Струва ми се само сплашва, за да изкопчи някое евро отгоре. А знаеш ли, че закъсняваме за следващото алберге и от там могат да пропаднат всичките ни резервации. Видях из селото фирма за отдаване на велосипеди, ще проверим, нали можеш да караш.

Склоних собственика на общежитието за още една вечер по 10 евро на човек. Излъгах при велосипедите, че й е прилошало защото е бременна и не сме тръгнали с групата. Казах в кое общежитие сме,  и че водач е Хосе. Човекът само се подсмихна ехидно, завъртя глава, махна с ръка и нищо не каза. Платих таксата за велосипедите, уточнихме да ги оставим в по-следващото село в хотелчето. И велосипедите направени за удобство на поклонниците, отзад големи багажници за раниците, широки грайферни гуми и 6 скорости.

- Спокойно, няма да се загубите, гледайте само знаците обозначаващи маршрута, маркировката  с една дума. Дайте да подпечатам паспортите ви, по-добре е да имате повече печати, отколкото да не ви стигнат, и като оставяте велосипедите сложете  печат и от там.

                Тръгнахме рано, все пак са 85-90 километра до това градче. В записките си прочетох, че обикновено поклонниците нощуват в градския парк, имало вода, тоалетна.

По пътя настигахме и задминавахме пешеходци, или катъри с товарни самари с раници, каручки с две колела теглени от мулета, препълнени с раници.

Правехме си снимки, увеличавахме или намалявахме скоростта в зависимост от терена, правехме кратки почивки и отново снимки, снимки.

Освободихме велосипедите, печати в паспортите, намерихме и градската градина, свободни места между другите туристи за да разположим спалните си чували и раници. Обърнах се за Катрин, няма я, раницата й до моята, спалния  чувал на земята. Огледах се изплашено, зад мен беше...

Потърсих я с очи между другите туристи, всеки зает с приготовленията си за спане.

Ох, ето я най-после, невъзмутимо си проправяше път към нашият бивак. Отдъхнах си, ама и аз си хванах беля на главата с нея.

- Къде бяхте уважаема мис, изплаших се, не се обади -  полугневно  попитах

- Защо, не съм малка и няма да се загубя, мога да се грижа за себе си...до тоалетната.

= Точно за това., че не си малка. Искам където и да мръднеш без мен, да ми се обаждаш, разбрахме ли се...говоря сериозно.

Изглежда тона ми я стресна, наведе виновно очи.

- Прав си Пит, все пак чужда страна, непознати хора...Извинявай, Пит - тихичко промълви тя.

Е, в градинката  малко шумно беше, един хърка, друг пърди, трети охка от мускулна треска, но когато си уморен заспиваш.

                  Но ставаш отпочинал, трескаво приготвяш раницата, хапваш и пиеш кафе, вода   в движение, изминатите  километри остават зад гърба ти, а напред са новите.

                  И най -накрая бленувания истински алберге, от 12 часа до 11 на другия ден, с обяд , и  закуска. Обикаляхме из градчето, из близките околности с фотоапарати и мобилни, запечатвахме всичко което намирахме за интересно.

                  Следваше по-труден етап, три  дни преход по  около  45-50 километра и чак тогава алберге. Напълних шишетата с питейна  вода, допълнихме с хранителни провизии и на път.

Истинско предизвикателство, вървиш за някъде, но и ти не знаеш за къде, докато не зърнеш в далечината маркировка. Следвахме указателните знаци. Беше доста топличко. Оставих Катрин да диктува темпото. Позагледах я отзад, дупето й подскачаше здраво и стегнато в ластичен клин, мускулест и изпънат прасец. Хосето преди дни, какво не й хареса,...парии, пари му трябваха.

Батковия колега ми беше препоръчал вместо шапка, нещо като дамска забрадка пак с козирка, пази сянка и е прохладно на главата. Добре, че купих две, та сега Катрин се кефеше с нея.

Я, дупето й малко се поизкривява, ту наляво, ту на дясно мята колена, ходи доста поразкрачено...

Или се е протрила или подсечена в междукрачието. Ами как не, клинът прилепнал по краката и в тази жега. В  далечината се виждаше нещо като горичка, ще намерим сянка там.

Отпуснахме се за половин час. Гледам Катрин разтворила широко крака.

- Мис Кат, добре ли си, да не би да те убиват обувките и имаш мазоли

- Не , нямам мазоли - отговори вяло

- Ами тогава

- По-нагоре е изглежда - изпъшка тя

- Да, точно това изглежда...Събувай обувките, клина. Хайде не ме гледай, събувай ги. Внимателно, и бикините,... сваляй, сваляй. Браво на теб, и търпиш ли, търпиш. А ако не те бях загледал отзад, че се чудиш как и къде да стъпиш, можеше да стане и по-голяма беля.

                  Затършувах за чиста  пластмасова чаша из раницата си.

следва...